Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на С. Д. Ж. от [населено място], чрез адв. П., против решение № 1788/ 04.11.2016 г. постановено по адм. дело № 1496/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас. Ж.елката мотивира отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяна на решението или алтернативно иска прогласяване на заповед за задържане рег. № 30433/18.07.2016 г. за нищожна.

Ответникът инспектор при „Криминална полиция към ОДМВР - Бургас, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Д. Ж. срещу заповед за задържане рег. № 30433/18.07.2016 г., с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издадена от инспектор при „Криминална полиция към ОДМВР - Бургас, като неоснователна. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2, т. 1 - 6 от ЗМВР, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалният закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице наведените от касатора отменителни основания.

Пред първоинстанционния съд е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР "задържане за срок от 24 часа". Основание за задържането е наличието на данни, че лицето е заподозряно в извършване на престъпление от общ характер...