Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Ф. Я. Х., Г. Я. И., Л. Х. Х., Л. А. К., К. А. М. и К. А. П. против решение № 30 от 30.03.2017г., постановено по адм. дело 173/2016г. по описа на Административен съд-Кърджали.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и уважаване на оспорването.
Ответникът – [фирма] [населено място] оспорва жалбата. О. К не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна.
Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по жалба на Ф. Я. Х. и Л. Х. Х., двамата от [населено място], [община], Л. Я. К. и К. А. М., двете от [населено място], Г. Я. И. от [населено място] и К. А. П. от [населено място], [община] срещу решение от 25 януари 2016 година на назначената по чл. 210 от ЗУТ от кмета на [община] комисия за определяне на пазарната оценка на еднократното обезщетение, възлизаща в размер на 1051,00 лева, за засегната част от възникнал сервитут – за прокарване трасе на газопровод, технологични площадки и елементи на обслужващата техническа инфраструктура, за обект: „Междусистемна газова връзка Гърция – България” на територията на Р. Б, обявен за обект с национално значение, през поземлен имот с идентификатор № [номер] по КК и КР на [населено място], [община], област [област], местността „[наименование]”, целият с площ от 2.460 дка, с начин на трайно ползване – ливада, девета категория – собственост на жалбоподателите, със засегната сервитутна площ от имота от 1.348 дка. Съдът е приел, че оспореното решение за изготвяне на оценката по чл. 210 от ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с относимите материалноправни разпоредби при определянето на пазарната оценка на сервитута и съответно на размера на дължимото еднократно обезщетение на собствениците на имотите, върху които е възникнал сервитутът, с оглед на което го е изменил, като е увеличил размера на пазарната оценка на дължимото еднократно обезщетение от 1051.00 (хиляда петдесет и един) лева на 2408.00 (две хиляди четиристотин и осем) лева. За да обоснове този резултат, съдът е приел, че въз основа на кредитирано заключение на вещо лице по повторна съдебно-оценителна експертиза определеното еднократно обезщетение е съобразено с пазара на имоти и отразява обективно пазарната цена на имотите за учредяване на конкретен сервитут, както и всички характеристики на конкретния поземлен имот, поради което е счел, че то се явява справедлива пазарна оценка по смисъла на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ). Решението е валидно, допустимо и правилно.
Административният съд е направил проверка на законосъобразността на оспореното решение на комисия по чл. 210 ЗУТ на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на всички събрани по делото доказателства е направил правилни фактически установявания и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обжалваното решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото и доводите на страните. Не са налице твърдените от касаторите пороци на решението.
Правилно и обосновано съдът е кредитирал заключението на вещото лице по повторната съдебно - оценителска експертиза, при която е отчетена спецификата на предмета на оценката (сервитут) и целите на извършването й. Заключението е съобразено с пазара на имоти и отразява обективно пазарната цена на имотите за учредяване на конкретния сервитут, както и всички характеристики на конкретния имот. Спазена е медотиката за определяне на пазарната стойност на сервитутното право, като е използван метода на пазарните сравнения, изхождайки от покупно-продажните цени на недвижимите имоти, които в достатъчна степен съвпадат по отношение на влияещите върху стойността на характеристики с тези на подлежащия на оценка имот (като предназначение на имота, категория на земята и местонахождение).
Правилно съдът приема, че справедливата пазарна оценка по смисъла на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ е основния критерий за възмездяване на собственика на служещия имот, като за нуждите на определянето на размера на обезщетяването за собственика на имота, за който възниква сервитута, тя може да бъде коригирана единствено в две посоки – с оглед площта от имота, включена в границите на сервитута спрямо общата част на имота и с оглед срока, вида и интензитета на ограниченията на ползването на служещия имот при упражняването на сервитутното право. С оглед на това е приел, че при определянето на справедливата пазарна оценка на имота като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), е допустимо прилагането единствено на метода на пазарните сравнения. По делото са събрани многобройните доказателства за характеристиките на имота, както и кредитираното заключение е съобразено с всички критерии относно коефицентите по действащата Наредба за реда за определяне цени на земеделските земи, поради което правилно съдът не е допуснал назначаване на тройна съдебно-оценителска експертиза и събиране на допълнителни доказателства по искане на оспорващия.
Неоснователно се твърди от касаторите, че в случая дължимото еднократно обезщетение следва да бъде в по-висок размер от този, който е определил съдът, тъй като не са взети предвид от вещото лице нотариални актове аналози относно средната пазарна цена на кв. м. за процесния имот. Такива нотариални актове не са били представени по делата нито пред първата инстанция, нито в настоящото производство.
Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/30.03.2017 г., постановено по адм. дело № 173/2016 г. по описа на Административен съд-Кърджали. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл. 172а, ал.3 АПК отбелязвам, че съдия Д. Б. Р не може да подпише решението поради настъпила на 27.01.2018г. смърт. Председател: