Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Г. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. Л. Г., срещу решение № 235 от 08 юни 2017 година, постановено по адм. дело № 511/2016 година по описа на Административен съд Монтана в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против заповед № 1843/26 септември 2016 година на кмета на община М..

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - кметът на община М. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Ц. И. Г. срещу заповед № 1843/26 септември 2016 година на кмета на община М., с която на основание чл. 194, ал. 3 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) на Ц. И. Г., собственик на поземлен имот с идентификатор 48489.26.719 по кадастралната карта на [населено място], местност [местност], землището на [населено място], е наредено да осигури свободен достъп на М. П. М. – главен експерт контрол по строителството при общинска администрация [населено място] в описания по-горе имот за извършване на проверка на строежи на допълващо застрояване, изградени в същия поземлен имот. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на...