О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 384

гр.София, 28.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 3222/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалба на И. Г. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 284 от 02.06.2025 г. по гр. д.№ 1084/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Костинбродски районен съд по гр. д.№ 275/ 2024 г. и по този начин са отхвърлени предявените от И. Г. К. срещу Софийски районен съд /СРС/ и Софийски градски съд /СГС/ обективно и пасивно субективно съединени искове, квалифицирани по чл.2б ЗОДОВ вр. чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС и чл.86 ал.1 ЗЗД за солидарното осъждане на двамата ответници да платят на ищеца сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, твърдени като търпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д.№ 4761/ 2020 г., СРС и гр. д.№ 3796/ 2021 г., СГС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2024 г., до окончателното изплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 касаторът формулира въпросите 1. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения, доводи и съображения на страните, както следва ли, ако не ги приема или не приема част от тях да изложи конкретни мотиви защо не ги приема?“ и 2. „Следва ли въззивният съд с критериите ЕСПЧ за бавно правосъдие и с наличието на оборимата презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството по делото води до причиняване на неимуществени вреди?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна СГС оспорва касационната жалба с доводи по същество. Искането е за недопускане на касационното обжалване, без то да е обосновано с конкретни съображения.

Ответната страна СРС и прокурорът не вземат становище.

Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел за установено, че не отговаря на истината твърдението, че е забавено по вина на съда връчването на ищеца на насрещната искова молба, депозирана от ответника по първоначалните искове, в периода от 12.03.2020 г. до 19.05.2020 г.. Отговорът на исковата молба и насрещната искова молба на Х. П. К. постъпил в СРС на 10.03.2020 г. Своевременно – с разпореждане от 12.03.2020 г., съдът наредил препис от насрещната искова молба да се връчи на ответника по нея. Съобщението за това разпореждане било връчено на И. Г. К. едва на 19.05.2020 г., но не по вина на съда, тъй като на 13.03.2020 г. било обявено извънредно положение и достъпът на съдии и служители до работните им места в съответните съдилища бил преустановен, а връчването на съдебни книжа и съобщения било преустановено до отмяната на извънредното положение на 13.05.2020 г. Не можело да се обоснове вина и отговорност на длъжностни лица – съдии, деловодители, секретари и лица, връчващи призовки и съобщения, за забавянето на производството по делото. Също своевременно, след постъпване на 16.06.2020 г. на отговора на насрещната искова молба, съдът с определение от 19.06.2020 г. насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2020 г. Това насрочване не довело до необосновано забавяне на производството, защото делото не подлежало на разглеждане по реда на глава XXV ГПК и не можело да се очаква в ситуация след извънредно положение с пренасрочени дела и изключително натоварен график съдът да е в състояние да компенсира натоварването в кратки срокове. Освен това съдът дал указания на страните да положат усилия за постигане на спогодба или да потърсят съдействие от медиатор, предвид характера на спора /бракоразводно дело/ и евентуалното предприемане на действия от страните в тази посока изисквало време, а това обосновавало и непроизнасянето на съда по доказателствените искания, преди да стане ясно ще има ли споразумение. Второто открито съдебно заседание по делото било насрочено за 18.11.2020 г., на него бил даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. Решението било постановено на 13.01.2021 г. – в разумен срок, с оглед предшестващите форсмажорни обстоятелства. Процедурата по администриране на въззивната жалба е осъществена от съда своевременно, поради което нямало необосновано забавяне на разглеждането и решаването на гр. д.№ 4761/ 2020 г. на СРС. Нямало такова забавяне и при разглеждане и решаване на делото, образувано пред СГС по подадената въззивна жалба /гр. д.№ 3796/ 2021 г./. На 05.04.2021 г. делото било насрочено за 17.03.2022 г., а второто по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд било насрочено за 17.11.2022 г., които срокове били значителни, но това се дължало на предшестващите форсмажорни обстоятелства, както и на впоследствие обявената извънредната епидемиологична обстановка, продължила до 31.03.2022 г. Съдът отхвърлил и оплакването, че въззивният съд не се е произнесъл по искането за допускане на съдебно-психологична експертиза, направено във въззивната жалба, при насрочването на делото, а едва в първото по делото открито съдебно заседание. Преценката относно основателността на искането за допускане на експертиза е била обусловена от изслушването на страните и детето и произнасянето след това изслушване не било необосновано. Събирането и на други доказателства по делото от въззивния съд не довело само по себе си до забавяне на разглеждането на делото. Въззивното решение било постановено четири месеца след последното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд и този срок не бил прекомерно дълъг, предвид форсмажорните обстоятелства, дали отражение на работата на съдилищата в периода за разглеждане на делото. Освен това дори да имало отделни периоди на забавяне, решаваща за преценката относно това нарушено ли е правото на разглеждане и решаване на делото в разумен била общата продължителност на производството по делото. В случая общата продължителност на разглеждане на делото била 3 години, 2 месеца и 28 дни и отделните забавяния следвало да се считат компенсирани със своевременните произнасяния по движението на делото. Периодът не бил твърде дълъг за разглеждане на дело от две съдебни инстанции, дори без отчитане на форсмажорните обстоятелства, с оглед фактическата и правната му сложност и необходимостта от събиране на доказателства. Затова нямало нарушаване на правото на разглеждането и решаването на делото в разумен срок по смисъла на чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС.

Така мотивираното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените правни въпроси, тъй като по първият от тях не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, а вторият не обуславя обжалваното решение.

Процесуалноправният въпрос, свързан със задълженията на въззивния съд, е обуславящ, но е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Според тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т. д.№ 2100/ 2018 г., І т. о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр. д.N 3902/ 2014 г., ІV г. о. и цитираните в него/. Затова по този въпрос не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК.

Вторият въпрос е неясно формулиран, но вероятно следва да се разбира в смисъл: следва ли въззивният съд да се съобрази с критериите на ЕСПЧ за бавно правосъдие и с наличието на оборимата презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството по делото води до причиняване на неимуществени вреди. Той е необуславящ, защото въззивният съд не е установил неразумна продължителност на производството, за да е било необходимо да разсъждава презумират ли се вреди, нито е посочил, че установените в практиката на ЕСПЧ критерии за бавно правосъдие не подлежат на съобразяване. Именно въз основа на тези критерии съдът е направил крайния си извод, че производството по бракоразводното дело е приключило в разумен срок.

По изложените съображения съдът намира, че няма основания за допускане на касационния контрол и

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 284 от 02.06.2025 г. по гр. д.№ 1084/ 2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: