Р Е Ш Е Н И Е

№ 377

София, 26.06. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 9.06.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Е. В.

Б. Д. Илиев

при участието на секретаря Райна Стоименова

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2135/2024 г.

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 1186/13.03.2025 г. по касационна жалба на Й. В. Д. и П. С. Д. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 86/17.01.2024 г. по в. гр. д. № 2130/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 2142/16.05.2023 г. по гр. д. № 11661/2022 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от И. С. К. срещу Й. В. Д. и П. С. Д. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД като е развален поради неизпълнение договор от 19.07.2016 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н. а. № 228, т. II, рег. № 5395, н. д. № 228/2016 г. на нотариус М. П. – А., рег. № 483 на НК за 1 /4 ид. ч. от прехвърления от съпрузите М. С. П. и И. С. К. на Й. В. Д. по време на брака и с П. С. Д. апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението, и ответниците са осъдени да заплатят на ищцата 2 593 лева разноски.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: От кой момент започва да тече погасителната давност за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, когато последният ден на неизпълнение на задължението за издръжка и гледане предхожда момента на смъртта на прехвърлителя (когато приобретателите са възобновили или са започнали да изпълняват задълженията си в период от време преди смъртта на прехвърлителя).

В решение № 346/4.10.2011 г. по гр. д. № 341/2010 г., на четвърто г. о. на ВКС е даден следният отговор: Искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на договора в съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т. е. от деня на смъртта.

Този отговор е даден по отношение на спор (по гр. д. № 341/2010 г. на ВКС, IV г. о.), в който неизпълнението е продължило до смъртта на прехвърлителя (датата на последният ден на неизпълнението е съвпадала с датата на смъртта), което е и по-често срещаната житейска хипотеза, поради което и съответната формулировка на последната част от отговора.

Настоящият съдебен състав приема следния отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Когато последният ден на неизпълнение на задължението за издръжка и гледане предхожда момента на смъртта на прехвърлителя (когато приобретателите са възобновили или са започнали да изпълняват задълженията си в период от време преди смъртта на прехвърлителя) правото на иск за разваляне на договора в съответната част от наследниците на прехвърлителя се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението.

Ответникът по касационната жалба И. С. К. оспорва основателността на касационната жалба.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Обсъдил е следните мотиви на първоинстанционния съд:

По възражението на ответниците за изтекла по чл.87, ал.5 от ЗЗД давност ищцата е възразила, че когато искът по чл.87, ал.3 от ЗЗД се предявява от наследник на прехвърлителя, началният момент на давността е датата на смъртта на прехвърлителя. Позовава се на решение № 346/4.10.2011 г. по гр. д. № 341/2010 г. на ВКС, четвърто г. о..

Районният съд е приел, че неизпълнението на договора от ответниците по отношение на прехвърлителя И. К. е установено със СПН и не може да бъде пререшаван, съответно искът на ищцата като негов наследник да развали договора на това основание, е доказан. Но е отхвърлен, тъй като е прието за основателно възражението за изтекла погасителна давност за предявяването му. В тази насока са изложени мотиви, че с влязлото в сила съдебно решение е установено значително неизпълнение на договора по отношение на И. К., но не до смъртта му, а в рамките на периода м. 12.2016 г. – м. юли 2017 г., че след анализ на събраните по настоящото дело гласни доказателства е установено, че след месец юли 2017 г. и до смъртта на К. на 26.01.2018 г. договорът е изпълняван от ответниците, поради което началният момент на давността е 31.07.2017 г. и същата е изтекла до 31.07.2022 г., т. е. преди предявяването на иска. Възражението за недостойнство по чл.3 от ЗН не е разгледано.

По доводите във въззивната жалба въззивният съд е приел следното:

Въпросът за съществено неизпълнение на процесния договор от ответниците по отношение на прехвърлителя И. К. е непререшимо разрешен с влязлото в сила решение по приложеното дело, с което договорът е развален по иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД на наследника М. П., починала в хода на производството и заместена в процеса от наследника И. К., тя е и наследник на И. К.. На основание чл.292, ал.2 и ал.3 от ГПК решението има задължително действие в отношенията между страните по настоящото дело.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.5 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика по нейното приложение, правото на прехвърлителя да иска разваляне на договора се погасява с 5 – годишна погасителна давност, считано от всеки ден неизпълнение. Последният ден за изпълнение /неизпълнение на договора е датата на смъртта на кредитора - прехвърлител, след тази дата задължението за издръжка и грижи се прекратява и настъпва правоприемство в лицето на наследниците на кредитора на правото им да предявят иск за разваляне на договора поради неизпълнението му спрямо наследодателя. Преди датата на смъртта на наследодателя – кредитор, за наследниците не съществува правото на иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, поради което и погасителната давност за предявяване на този иск от наследник е датата на откриване на наследството – т. е. датата на смъртта на наследодателя. В случая И. К. е починал на 26.01.2018 г., искът на наследника И. К. е предявен на 10.08.2022 г., тоест искът не е погасен по давност. Следователно, правопогасяващото възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза погасителна давност е неоснователно – противно на приетото от първоинстанционния съд.

По основателността на касационната жалба:

При дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав приема, че той е разрешен от въззивния съд неправилно.

Въззивното решение се изчерпва с извод, че искът не е погасен по давност, защото не е изтекъл 5 – годишният срок на погасителната давност, който е изчисляван от датата на смъртта на наследодателя (26.01.2018 г.), а не от приетата от първоинстанционния съд по-ранна дата, когато полагането на грижи и издръжка е възобновено – края на месец юли 2017 г. (31 юли 2017 г.).

От 31.07.2017 г. до предявяването на иска на 10.08.2022 г. обаче е изтекъл срок, който е по-дълъг от 5 години. Следователно направеното възражение може да бъде основателно и ще бъде основателно, ако съдът, който разглежда спора по същество приеме, че изпълнението на задълженията е започнало преди 10.08.2017 г. и е продължило до смъртта на наследодателя. Въззивният съд обаче не е обсъждал тези факти.

Ответниците по иска твърдят, че са изпълнявали задълженията си по договора по отношение на И. К. включително и след датата края на месец юли 2017 г. (от 1 август 2017 г.) до смъртта на наследодателя на ищцата И. К. на 26.01.2018 г.

Изпълнението след края на месец юли 2017 г. (от 1 август 2017 г.) до смъртта на наследодателя на ищцата И. К. на 26.01.2018 г. обаче се оспорва от ищцата (именно защото срокът от 1 август 2017 г. до предявяването на иска на 10.08.2022 г. е по-дълъг от 5 години).

За да прецени основателността на възражението за погасяване на правото на иск за разваляне на договора по давност, въззивният съд е трябвало да даде отговор на два въпроса:

1) дали страните по това дело са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 87/09.07.2021 г. по гр. д. № 2240/2020 г. на ВКС, III г. о., с което искът на М. С. П. (преживялата съпруга на И. С. К.) срещу Й. В. Д. и П. С. Д. за разваляне договора за прехвърляне на правото на собственост е отхвърлен за 1 /4 ид. ч. от прехвърленото право на собственост върху процесния апартамент и е уважен за 3 /4 ид. ч. (договорът е развален за 3 /4 ид. ч. от прехвърленото право на собственост върху процесния апартамент). М. С. П. е починала пет дни след подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и е била заместена от единствения си наследник по закон – внучката си И. С. К., дъщеря на починалия по-рано син на М. П. С. И. К..

2) Дали ответниците по иска Й. В. Д. и П. С. Д. са изпълнявали точно задълженията си по договора по отношение на прехвърлителя И. С. К. и в какви периоди от време (ответницата Й. Д. твърди пред първоинстанционният съд, че е гледала калеко си И. К. дълги години преди да почине и е изплатила множество задължения към ЧСИ за този апартамент, без което прехвърлителите биха изгубили собствеността върху него, когато внучката му (ищцата) не се е появявала и не се е интересувал от дядо си, в който смисъл първоинстанционният съд е допълнил доклада си по делото (с. з. 15.02.2003 г., л.82, стр.2, абзац 2 и после л.86, абзац 2 и абзац последен и стр.2 в отговор по реда на чл.176 ГПК).

С отговора на исковата молба ответниците по иска Й. В. Д. и П. С. Д. твърдят, че по гр. д. № 2240/2020 г. на ВКС, III г. о. ищцата е участвала единствено като правоприемник на своята баба М. П., а не като наследник на своя дядо И. К., докато по настоящото дело ищцата предявява самостоятелен иск като наследник на своя дядо И. К., Липсва субективен идентитет между ищците по двете дела, поради което силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 2240/2020 г. на ВКС, III г. о. не се разпростира върху ищцата по настоящото дело И. К. (по отношение на неизпълнението на задълженията на ответниците по отношение на праводателя И. К. за периода до края на месец юли 2017 г.).

Ако въззивният съд приеме, че страните по настоящото дело са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 2240/2020 г. на ВКС, III г. о., в което е прието, че неизпълнението на договора по отношение на И. К. е за периода от м.12.2016 г. до м. 07.2017 г., следва да приеме, че от последния ден на изпълнението на задълженията на ответниците по отношение на И. К. (31.07.2017 г.) до предявяването на иска по настоящото дело (на 10.08.2022 г.) е изтекъл период от време, по-дълъг от 5 години и да се произнесе по възражението, че искът е погасен по давност за периода между тези две дати с оглед дадения в настоящето решение отговор на правния въпрос.

Настоящият съдебен състав споделя довода на ответниците и приема, че липсва субективен идентитет между страните (между ищците) по двете дела. По настоящото дело И. К. предявява правата, които има като (единствен) наследник на починалия си дядо И. С. К., в предишното дело е участвала единствено като правоприемник на починалата си баба М. П., която е предявила иска за разваляне на договора.

В такъв случай въззивният съд следва да обсъди добросъвестно събраните от първоинстанционният съд доказателства за изпълнението и неизпълнението на задълженията на ответниците по отношение на И. К. за спорния период от края на месец юли 2017 г. (от 1 август 2017 г.) до смъртта на наследодателя на ищцата И. К. на 26.01.2018 г.. (В проекта си за доклад първоинстанционният съд също е приел, че липсва пълен субективен идентитет по двете дела, но е счел доказателствата за допустими, т. к. във всички случаи с влязлото в сила решение е установено неизпълнение на задълженията спрямо И. К. за периода от м.12.2016 г. до м. 07.2017 г., което е прието за достатъчно основание за разваляне на договора, но с влязлото в сила решение не е обсъждано дали е било налице изпълнение на договора след тази дата, поради което това е допустимо да бъде преценявано в настоящото дело. Въз основа на преценката на тези доказателства първоинстанционният съд е обосновал извода си, че след края на месец юли 2017 г. Й. Д. е изпълнявала задълженията си по процесния договор по отношение на И. К.. Така първоинстанционният съд е обосновал извода си, че неизпълнението, станало основание за правото на разваляне на договора, се заключава само в установения по предходното дело период от м.12.2016 г. до м. 07.2017 г.).

Въззивният съд следва да съобрази, че в настоящото производство подлежи на установяване единствено изпълнението, съответно неизпълнението на задълженията на ответниците по иска Д. по отношение на прехвърлителя по договора И. К., не и по отношение на прехвърлителката М. П., спорът за което е разрешен с влязло в сила решение.

Поради изложеното настоящият съдебен състав формира изводите, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон (за началото на срока на давността, с която се погасява правото на иск и е допуснал нарушение на процесуални правила - не извършил преценка на събраните по делото доказателства за изясняване на спорните по делото факти и обстоятелства, които имат значение за правилното разрешение на правния спор (дали ответниците Д. са изпълнявали задълженията си по процесния договор по отношение на И. К. след м. 07.2017 г. до смъртта му). Нарушенията са съществени, защото са се отразили на правилността на въззивното решение. Липсват мотиви по релевантни за спора обстоятелства, на които настоящият съдебен състав да извърши проверка.

Поради изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд. Разглеждането следва да започне с изясняването на посочените спорни факти и обстоятелства (за това дали ответниците Д. са изпълнявали задълженията си по процесния договор по отношение на И. К. след м. 07.2017 г. до смъртта му), след което въззивният съд следва да се произнесе по възражението на ответниците, че искът е погасен по давност.

При новото разглеждане на делото съгласно чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 86/17.01.2024 г. по в. гр. д. № 2130/2023 г. на Пловдивския окръжен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Пловдивския окръжен съд, което да започне съобразно дадените по-горе указания от изясняване на спорните факти и обстоятелства дали ответниците Д. са изпълнявали задълженията си по процесния договор по отношение на прехвърлителя И. К. след месец юли 2017 г. до смъртта му.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.