О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103

гр.София, 10.02.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д. № 56/ 2010 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е частна жалба на В. Т. К. срещу определение на Софийски градски съд от 18.12.2008 г. по в. гр. д. № 445/ 2008 г. С това определение въззивният съд се е произнесъл по молба на частния жалбоподател с правно основание чл.192 ал.4 от ГПК отм. за изменение на постановеното въззивно решение по посоченото дело в частта за разноските, като е отхвърлил същата.

В частната жалба се твърди от жалбоподателя, че съдът не е имал основание да намалява уговореното адвокатско възнаграждение. Предявени били четири иска, като минималното възнаграждение, предвиждано от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за всеки от тях било 381,04 лв. Според пар.2 от ДР на цитираната наредба присъденото възнаграждение не можело да бъде по-ниско от трикратния размер на минимума, т. е. по 1 143,12 лв за една инстанция. По прилагането на въпросния пар.2 от ДР на Наредбата нямало колебания в практиката, нормата не противоречала на акт от по-висока степен и не можело да се откаже прилагането й. Доказано било по делото, че пред СГС при първото и второто въззивно разглеждане на спора и пред ВКС при касационното му разглеждане са направени разноски общо 3 000 лв, толкова следвало да бъдат присъдени. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат присъдени всички доказани разноски по делото....