ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1107 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
З. И. М. е обжалвала въззивно решене № 635/09.04.2009 г. в частта, с която иска й по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над 4000 лв., както и за неприсъдената част от сторените съдебно-деловодни разноски, включително и по уважената част от иска.
С определение по чл. 288 ГПК съдът не е допуснал обжалване на решението по съществото на материално-правния спор. То, обаче, не е изключено от касационен контрол, поради което на такъв подлежи и съдебният акт в частта за разноските.
Определението за дължимите разноски, независимо дали е част от акта по същество или е самостоятелен акт, подлежи на обжалване по един и същи ред и той е този, по който подлежи на обжалване самото решение.
Разясненията, дадени в т. 5 на ТР 1 от 17.07.2001 г. на ВКС относно същността на претенцията за съдебно-деловодните разноски, не са загубили значение при действието на новия ГПК от 2007 г., в който и изрично е записано, че режимът на обжалване се подчинява на този, относим за главния акт- 248, ал. 3 ГПК.
Следователно, в случая, жалбата на М. против въззивното решене в частта му, с която присъдените й разноски за уважената част от иска са намалени по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде разгледана като частна по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Съдът намира, че тя следва да бъде допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по повдигнатия процесуалноправен въпрос дали съдът служебно може да прилага чл. 78, ал. 5 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящия състав взе предвид следното:
Въззивният съд е осъдил Б.,...