Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ М. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. А. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 12107/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационна жалба на „П. Х. М. АД гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 28558/без посочена дата, постановено по адм. дело № 856/2023г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № СФД22-РД77-133/11.10.2022г., на орган по приходите при Дирекция "Общински приходи“ при Столична община, потвърден с Решение № СОА22-РД28-50/20.12.2021г. на Кмета на Столична община, с който на дружеството са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и лихви за просрочие в общ размер на 230 392.17лв. за данъчни периоди 01.01.2017г. – 31.12.2021г.

В жалбата се прави оплакване, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се установява по какъв начин е определена данъчната оценка на имота в размер на 64 032 136.59лв. респек. в размер на 58 211 033.26лв. за ревизираните периоди, тъй като от приложено по делото съобщение от 2022г. е посочено, че данъчната оценка на имота е 41 417 474.10лв.

Сочи се още, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ е деклариран целия недвижим имот, вкл. и мазе с площ от 6 340кв. м. и таван с площ от 4 840кв. м., които обаче не са взети предвид при изчисляване на данък недвижим имот и не е съобразена нормата на чл. 11, ал. 2, т. 2 от Приложение 2 от ЗМДТ. Сочи се, че съдът е игнорирал събраните доказателства и не се е съобразил с нормата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Приложение 2 от ЗМДТ и по този начин е достигнал до неправилни изводи за наличие на недължими данъчни задължения. Според касатора следва да се кредитира второто заключение от СТЕ, тъй като то се е съобразило с представените доказателства и с чл. 16, ал. 3 от Приложение 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.

По отношение определените задължения за ТБО се сочи, че се оспорва само това за третия компонент – услуги по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Твърди се на първо място неправилно определен размер на задълженията, поради неправилно формиране на отчетната стойност на имота, при несъобразяване с легалното определение на това понятие дадено в 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ.

На второ място се сочи, че неправилно е изчислена и таксата за процесната услуга, като последната следва да се изчисли като таксата за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ се отнесе към фактическите разходи за извършване на услугите и пропорционално да се изчисли такса за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ от разходите за извършване на услугата.

По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Кмет на Столична община, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователн, а решението на АССГ за правилно. Моли последното да бъде оставено в сила и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество не основателна и следва да бъде оставено в сила оспореното решение на АССГ.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С решение № 28558/без посочена дата, постановено по адм. дело № 856/2023г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № СФД22-РД77-133/11.10.2022г., на орган по приходите при Дирекция "Общински приходи“ при Столична община, потвърден с Решение № СОА22-РД28-50/20.12.2021г. на Кмета на Столична община, с който на дружеството са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и лихви за просрочие в общ размер на 230 392.17лв. за данъчни периоди 01.01.2017г. – 31.12.2021г.

За да се произнесе по жалбата АССГ е установил следното от фактическа страна:

Ревизираното дружество е собственик на недвижими нежилищни имоти, находящи се на територията на Столична община, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, представляващи: УПИ с площ от 8 833кв. м., ведно с построените в същия имот хотел със застроена площ от 3 900кв. м., състоящ се от високо тяло с двадесет и пет етажа и ниско тяло с два етажа, подземен етаж, подземен гараж и мецанин между първия и втория етаж с РЗП от 32 948кв. м.

За имота е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ от 30.11.2009г., с която е декларирана земя с отчетна стойност в размер на 8 469 095.46лв. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 14.02.2012г., с декларирана земя с отчетна стойност от 1 589 940лв. и площ от 8 833кв. м. и друг нежилищен обект с РЗП от 21 250кв. м. + мазе с РЗП 340кв. м. + таван с РЗП 4 840кв. м. с обща декларирана отчетна стойност от 6 345 902.40лв., като с коригираща декларация е намалено РЗП-то на нежилищния обект и отчетната им стойност на 5 069 532.46лв. и е деклариран търговски обект с РЗП 7 667кв. м. и отчетна стойност от 1 500 171.33лв. и производствен обект с РЗП от 498кв. м. и отчетна стойност от 97 726.90лв.

Установено е и завеждане по счетоводни сметки на процесните имоти със следните отчетни стойности – земя с отчетна стойност от 1 589 940лв.; земя-паркинг с отчетна стойност 512 460лв.; сгради и конструкции с отчетна стойност от 6 646 678.71лв. Данъчния орган е достигнал до извод, че към отчетната стойност на хотела не са включени активи и съоръжения в т. ч. и извършени капиталови разходи, които са неделима част от сградата, а именно: оборудване санитарни възли, ел. инсталация на сградата и машини и съоръжения.

По делото съдът е приел заключенията на основна и допълнителни експертизи. От заключението на първоначалната експертиза се установява, че площта на нежилищната част е 15 606кв. м., а тази на сградата с търговско предназначение е 11 602кв. м.; данъчната оценка на сградата с нежилищно предназначение е 21 306 085.26лв., а тази на частта с търговско предназначение е 22 175 476.20лв., по Приложение 2 от ЗМДТ; по Приложение 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. данъчната оценка на нежилищните сгради е 21 306 085.26лв., а на тези с търговско предназначение – 15 839 625.86лв.

В първата допълнителна експертиза е посочена данъчна оценка на сградите с нежилищно предназначение от 28 234 937.02лв., а тези с търговско предназначение от 24 165 583.04лв.

Във втората допълнителна експертиза е посочена общо РЗП от 25 848кв. м. , като данъчната оценка е 38 455 930.66лв.; данъчната оценка на търговските обекти следва да се увеличи с 40% предвид чл. 6, ал. 1, т. 2, от Приложение 2 и данъчната оценка е изчислена по този начин на 63 694 494.86лв.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган съобразно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона форма и съдържание.

По отношение определените задължения за ДНИ, АССГ е приел, че оспорения РА е законосъобразен. Посочил е, че според чл. 11 от ЗМДТ данъкът се дължи от собственика на имота, като в конкретния случай, тъй като се касае за имоти, собственост на юридическо лице, данъчната оценка следва да се определи по реда на чл. 21 от ЗМДТ и МСС 16. Прието е, че тя е определена правилно от ревизиращите органи, като е изчислена основата за облагане по реда на Приложение № 2 на ЗМДТ, като данъчната оценка следва да е в размер на 159 169.20 лв., с оглед, че отчетната стойност на имота е по-висока – 1 721 130 лв.

По отношение облагането с ТБО, първоинстанционния съд е посочил, че няма спор относно предоставянето на услугите визирани в чл. 62 от ЗМДТ, като по отношение услугите свързани с обезвреждане на отпадъци или третирането им в депо, услугата се дължи когато общината ползва такова депо, а видно от приложените по делото справки са налице доказателства за реалното предоставяне на този вид услуга. Според съда са представени и доказателства относно извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

В обобщение е прието, че оспорения РА е законосъобразен и жалбата на дружеството е отхвърлена.

Решението е неправилно.

ПО ОТНОШЕНИЕ ОБЛАГАНЕТО С ДНИ:

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ "Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. " Съгласно ал. 4 на чл. 21 от ЗМДТ "При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Определянето на данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. " Анализът на цитираните разпоредби сочи, че при всички случаи следва освен изчислена отчетна стойност на имота да има данъчна оценка за последния, за да може да се определи базата, върху която ще се изчислят задълженията.

В конкретния случай по делото неправилно органа по приходите е установил размер на отчетната стойност на имота. По силата на 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ отчетната стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Дружеството неправилно е осчетоводило стойността на имота за ревизирания период – 2017-2020г., като не е спазена т. 7.1 от СС № 16 "Дълготрайни материални активи". По силата на счетоводния стандарт след първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Така очертаният нормативен регламент сочи, че релевантна за определяне на размера на задълженията за ДНИ и за ТБО е стойността, на която съответният актив е заведен счетоводно, като отчетната стойност се засяга само от последващите оценки на актива, които са намерили счетоводен израз като обезценка или преоценка. В конкретния случай първоинстанционният съд не е съобразил именно отчетните стойности на облагаемите с ДНИ и ТБО, процесен имот, като последните са изрично декларирани с декларация по чл. 17 от ЗМДТ. От друга страна, както се посочи по-горе, нито ревизиращия орган, нито съдът са установили коя е релевантната данъчна оценка на имота, което е част от фактическия състав по приложение нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Правилно в касационната жалба е посочено, че от съдържанието на процесния РА не става ясно по какъв начин е определена данъчната оценка за имота в размер на 64 032 136.59лв. за периода 2017-2018г. и в размер на 58 211 033.26лв. за периода 2019-2021г., като се има предвид, че за 2022г. данъчната оценка е в размер на 41 417 474.10лв., видно от представеното Удостоверение за данъчна оценка, издадена от Дирекция „Общински приходи“ при Столична община.

Видно е от обстоятелствената част на РА, че недвижимият имот в неговата цялост и в отделните му съставни части е с предназначение хотелско обслужване, предлагане на такива услуги и имота попада в хипотезата на търговски обект, като предвид чл. 6, ал. 1, т. 2 от Приложение 2 на ЗМДТ следва да се приложи коефициент на местоположение, увеличен с 40% за целия имот. В тази връзка отново правилно в касационната жалба се сочи, че нито ревизиращия орган, нито съдът са отчели наличието на два от обектите – мази с площ от 6 340кв. м. и таван с площ от 4 840кв. м., като съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2 от Приложение 2 от ЗМДТ площта на мазетата и/или таваните се определя на 60% от бруто от площта им, когато са прилежащи към нежилищни обекти и тази площ се прибавя към площта на обектите, към които мазетата и/или таваните принадлежат – ал. 3 от с. з. Споделя се извода, че по този начин закона предвижда корекция в базисната данъчна оценка приложима за тавани и мазета в жилищни обекти, както и с едновременното приложение на чл. 5, ал. 6, т. 1 и чл. 11, ал. 2, т. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ. Неправилно данъчния орган е формирал данъчната оценка за имота по площта по нотариален акт, вместо да извърши разбивка на отделните съставни елементи на имота, като определи оценка за всеки един по-отделно и едва тогава да формира изводи за обща такава. Видно е от заключенията на съдебните експертизи, особено основната даваща в два варианта данъчни оценки на имота, че никоя от тях дори не се доближава до тази определена по неясен начин от данъчния орган. Първата допълнителна експертиза също не дава вариант който да сочи на данъчна оценка определена в РА, като такава доближаваща се е дадена едва в последния вариант и то по методиката на ревизиращия орган, която обаче е в противоречие с посочените по-горе материално-правни норми.

В тази си част, с оглед изложените по-горе мотиви решението е неправилно, респек. издадения акт е незаконосъобразен.

ПО ОТНОШЕНИЕ ОБЛАГАНЕТО С ТБО:

Правната уредба на местните такси свързани с битовите отпадъци е уредена в глава трета, раздел първи от Закона за местните данъци и такси. Нормата на чл. 62 ЗМДТ /в редакцията относима за данъчни периоди 2017 – 2018г./ определя, че таксата се заплаща за услугите по събирането, транспортирането и третирането на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. За данъчен период 2019 - 2021г. нормата има редакция, според която таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Случаите при които не се заплащат такси са уредени в чл. 71 ЗМДТ. В редакцията относима за данъчни периоди 2017 - 2021г. нормата разпорежда, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Действащата редакция за 2019 - 2021г. е в смисъл, че не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Предоставянето на услугата е заявяване на възможността да се извърши, като се посочи в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за вида на предлаганите услуги /предвижда се посочване в заповедта и на границите на районите и на честота на сметоизвозването/. Таксата за компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира само ако общината няма съответните депа или съоръжения. Т. е притежаването на депо сочи на предоставянето на тази услуга. При действието на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в ред. до 1.01.2019г. такса за ползване на депо и/или за поддръжка на местата за обществено ползване се събира и за имоти в райони, в които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване /вж. чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в приложимите по време редакции/.

Събирането на таксата е във връзка с предоставянето на услугите и е израз на възмездния характер на публичното общинско вземане от страна на общината.

Както е посочено в жалбата до първоинстанционния съд, така и до касационната инстанция, касаторът оспорва само и единствено таксата за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места с два довода – неправилно определен размер предвид неточно формиране на отчетната стойност на имота и несъразмерност на определения размер на услугата спрямо другите услуги по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ.

Преди да изложи доводи по тези възражения, касационната инстанция следва да посочи, че за да се начисли такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, следва по безспорен начин да е установено, че такъв вид услуга е извършен и то в района около и в близост до процесния имот.

От събраните по делото писмени доказателства, неоспорени се установява, че процесният недвижим имот, собственост на дружеството, попада в териториите, върху които Столична община предлага услугите по чл. 62 ЗМДТ – представени са извадки от месечните графици, в частта касаеща почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване. От тези доказателства обаче, макар и неоспорени, не се установява дали писмените протоколи са били попълнени след извършени огледи на място или са попълвани от длъжностното лице в Столична община, без да бъдат извършвани реално огледи на място. Задължението за заплащане на такса за касаеща почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване се обвързва не само с възникналото за дружеството право на собственост, но и с наличието на доказани две кумулативни предпоставки – принадлежността на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Безспорно е, че първата предпоставка е налице – издадена е заповед на Кмета на Столична община определяща границите на територията на съответния район в които се извършва и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – т. 4. Доказателства обаче за реално извършване на този вид услуга - чл. 62, т. 3 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, както се посочи по-горе, не са представени от административния орган, чиято е доказателствената тежест за установяване на този факт – липсват представени доказателства относно извършваните дейности по почистване на района. Фактическото извършване на дейността по поддържане на чистотата в участък в близост и около процесния имот не се установява от събраните доказателства. Това че този вид услуга се предоставят някъде в района на Столична община, не води до извод, че такъв вид услуга реално е извършвана в зоната около и в близост до процесния недвижим имот, като този съдебен състав не споделя становището на други съдебни състави, че е достатъчно в определена степен в градски район да е извършвана тази услуга, за да се приеме, че тя обхваща всички райони, попадащи в заповедта на кмета.

Споделяеми са и доводите в касационната жалба относно неправилното определяне на отчетната стойност на недвижимия имот за съответните данъчни ревизирани периоди поради неяснотата по какъв начин тази стойност е фиксирана. Неправилно към осчетоводената отчетна стойност на имота са добавени стойността на активи, които са били признати поотделно в баланса на дружеството, трайно прикрепени към сградата или без които е невъзможно функционирането на хотела по предназначение, осъществяване на хотелиерската му дейност и без които имота не може да носи икономическа изгода, като напр. асансьорните машини, тъй като тези активи имат за цел само да поддържат първоначалната ефективност на имота, а не увеличават неговата използваемост.

Що се касае до наведения довод, че е налице несъразмерност на определения размер на услугата спрямо другите услуги по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ и следва услугите по поддържане на чистотата да се заплащат пропорционално от разходите за извършване на тази услуга т. е. да е свързана с разходите по почистване на предполагаемия натрупан отпадък. Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като не е нормативно закрепен в ЗМДТ, поне до настоящия момент, като, както правилно е посочил и АССГ, нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ предвид 17 ПЗР към ЗИДЗМДТ касаеща именно определяне на таксата според количеството замърсяване се отлага до втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Р. Б. през 2021 г. и следващи години, Националното сдружение на общините в Р. Б. съвместно с председателя на Националния статистически институт.

В тази си част жалбата като основателна, води до отмяна на съдебния акт респек. и до РА в съответната му част.

С оглед гореизложеното се следва отмяна и на съдебния акт в частта за разноските.

Предвид изхода на делото Столична община дължи направените разноски от "“П. Х. М. АД за двете съдебни инстанции – 50.00 лв. д. т. по първоинстанционната жалба, 3 211.60лв. за експертизи, 6 000лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 1 843.14лв. д. т. по касационната жалба и 6 000лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция или разноски общо в размер на 17 104.74лв. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на настоящия спор.

Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 28558/без посочена дата, постановено по адм. дело № 856/2023г. на Административен съд София – град, вкл. и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № СФД22-РД77-133/11.10.2022г., на орган по приходите при Дирекция "Общински приходи“ при Столична община, потвърден с Решение № СОА22-РД28-50/20.12.2021г. на Кмета на Столична община.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на „П. Х. М. АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Незабравка“ 25, представлявано от Д. Ф., сума в размер на 17 104.74лв. /седемнадесет хиляди сто и четири и 0.74/, разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ