Образувано е по касационната жалба на Директора на ОД на МВР - Шумен против решение по адм. д.№ 61/ 2016 г. по описа на АС-Шумен с искане за отмяна на решението като неправилно поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност, тъй като са доказани системни нарушения поради небрежност по време на дежурството на 14-15.08.2015 г. и неуплътняване на работно време през на дежурствата на 24.09.2015 г. и 10.10.2015 г. Ответната страна Г. С. Д. не изразява становище.

Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение №48/ 18.05.2016 г. по адм. д.№ 61/ 2016 г. по описа на АС-Шумен е отменена заповед № УРИ [номер]/ 25.01.2016 г. на директора на ОД на МВР-Шумен, с която на младши експерт Г. С. Д. е наложено дисциплинарно наказание"забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година, като е признато за недоказано оспорването истинността за оглед на веществено доказателствено средство от 28.12.2015 г., на протокол за оглед на веществено доказателствено средство от 8.01.2016 г. и протокол за оглед на оптичен носител съдържащ информация АИС ВКП от 26.11.2015 г.

Основанието за наложеното дисциплинарно наказание са системни нарушения по смисъла на пар.1, т.22 от ДР на ЗМВР, чл.194, ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.201, ал.1, т.2, чл.206, ал.1, чл.195, ал.1 и чл.210 от ЗМВР, извършени на 14-15.08.2015 г. /невъвеждане в работен режим на микрофон и липса на аудио запис при контакти с граждани/, 24.09.2015 г. /неуплътняване на работно време/ и 10.10.2015 г. / неуплътняване на работно време/.

За да отмени заповедта съдът приема, че макар същата да е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, е налице противоречие с материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Не приема да е доказано дисциплинарно нарушение невъвеждане в работен режим на микрофон, като прави извод, че служителят само не е натиснал копче с надпис REC.Останалите две нарушения също не приема за доказани, защото от от прегледа на веществените доказателство се установявало, че служителят не спи, а само се "бори с дрямка".

Решението е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като е необосновано и материално незаконосъобразно.

Видно от приложените справки № 869р-6388/ 27.11.2015 г.,№7016/ 30.12.2015 г., №869р-279/ 12.01.2016 г., утвърдените със заповед № 8121з-197/ 19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи Указания за работа на полицейските служители със системите за видео наблюдение и протоколите за преглед на оптичен носител и за оглед на веществени доказателства от 29.12.2015 г. /л. 104 и сл./, писмото на директор на дирекция „КИС“ - МВР УРИ-[номер]/ 15.04.2016 г. /л. 249/, писмените доказателства за проведени обучения, запознаване с указанията и системата, показанията на свидетелите Т. (л. 146), М. (л. 149), Г. (л. 155), С. (л. 193), както и на всички констатации в протокола от съдебно заседание за извършения оглед (л. 187 и сл.), се установява, че нарушенията са извършени. Служителят не е въвел в работен режим микрофона в служебното моторно превозно средство (МПС) по установения в т. 6.7 от Указанията ред за осъществяване на запис. П.а на свидетеля С. (л. 193), свидетеля Г. (л. 155), заедно с писмото на директора на дирекция „КИС“ - МВР (л. 249) установяват, че при изпълнение на т. 6.7 от Указанията микрофонът е в работещ режим със светеща зелена светлина. За процесния период не е докладвано по надлежния ред за техническа неизправност на микрофона. Неизправност се изключва предвид обстоятелството, че при огледите на веществени доказателства се констатира запис преди и след времето, в което се констатират нарушенията, което категорично сочи за това, че запис няма поради неизпълнение на т. 6.7 от Указанията, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Направеният извод от съда след огледа на веществените доказателства, че чуването на шум от микрофоните означава, че са в работен режим е необоснован, предвид протоколите (л. 102 и л. 104), подписани без възражение от жалбоподателя, писмото от 15.04.2016 г. на ВПД директор на ДКИС-л. 249, и отразеното в протокола в съдебно заседание.

С оглед посочените по-горе доказателства и констатациите в протокола от съдебно заседание при извършения оглед (л. 189-191/ се явява необоснован и направеният извод, че по време на дежурствата си жалбоподателят само задрямва, като затваря очи, клюмва в рамките на 2-3 минути, пробужда се и си е в будно състояние. Работното време в посочените периоди от време не е уплътнено или защото служителят спи или защото "се бори с дрямка" по време на дежурство на предната седалка на служебното МПС, с което са осъществени съставите на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР). През целия период на дежурството си по пътния контрол, за служителите на МВР съществува задължение да бъдат в състояние, което им позволява действително да изпълняват задълженията си, което е очевидно е невъзможно, ако спят, задрямват и се „борят със съня“.

Настоящата съдебна инстанция не споделя правните изводи на съда. Допусната е системност на дисциплинарните нарушения, основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 6, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 204, т. 3, чл. 201, ал. 1, т. 2 вр. с §1, т. 22 от ДР на ЗМВР.Дарното наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от 1 до 3 години“ за системни нарушения на служебната дисциплина се налага в условията на обвързана компетентност, процесния случай е за срок от една година, т. е. в минимално допустимия от ЗМВР размер, като административният орган е изложил подробни мотиви в съответствие с чл. 206, ал. 1 и ал. 2, чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Не е налице маловажно нарушение, тъй като правилата в Указанието, утвърдено от министъра на вътрешните работи, се явяват част от мерките за борба с корупцията при осъществяване на пътния контрол от органите на МВР, изключително е значение на действителното упражняване на контролните правомощия от служителите по време на дежурства с оглед опазване на живота и здравето на участниците в движението, предотвратяването на пътнотранспортни произшествия (ПТП). Неизпълнението на заповедите на министъра и на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР са основание за дисциплинарни наказания.

Налага се извод, че обжалваното решение, с което е отменен оспореният административен акт се явява неправилно на основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да се отмени, а жалбата по същество да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 48/ 18.05.2016 г. по адм. д.№ 61/ 2016 г. по описа на Административен съд-Шумен и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. С. Д., ЕГН: [ЕГН], [населено място], против заповед № УРИ [номер]/ 25.01.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР [населено място], като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.