Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“, подадена чрез юрисконсулт П. Г., против решение № 207 от 21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 147/2016 г. по описа на Административен съд – С.З.И доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че е налице причинна връзка между отменения административен акт и претендираното обезщетение за вреди, както и настъпила вреда. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като при разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Решението на съда е съобразено с решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС, поради и което следва да се остави в сила поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред АС – С. З е образувано по предявен иск от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя М. И., срещу Агенция „Митници“, с който се претендира обезщетение в размер на 600 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 416/2015 г. от 12.08.2015 г., издадено от Началника на М. П, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на Районен съд – С. З, с което е отменено НП, до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение Административният съд – С. З е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на [фирма] сума в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 416/2015 г. от 12.08.2015 г., издадено от Началника на М. П, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

Административният съд е приел, че дейността по административно наказване е правораздавателна дейност на администрацията, представлява форма на административна дейност. Този характер на дейността по налагане на административно наказание дава основание за приложимост на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и по отношение на незаконосъобразните наказателни постановления.

Посочил е, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на НП. Посочено е, че адвокатското възнаграждение представлява имуществена вреда, която е настъпила във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, защото ищецът не би направил разноски за адвокат, ако не му е било издадено Наказателно постановление № 416/2015 г. от 12.08.2015 г., издадено от Началника на М. П.

Постановеното решение е правилно в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, но е неправилно в частта на присъдените лихви.

Видно от доказателствата по делото, с Наказателно постановление № 416/2015 г. от 12.08.2015 г., издадено от Началника на М. П, на ищеца са били наложени имуществена санкция в размер на 4 000 лв. на основание чл. 123, ал. 6 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС), за нарушение на чл. 99, ал. 2, т. 4 ЗАДС и административно наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност” в обекта за срок от един месец, на основание чл. 124а, ал. 1 във вр. с чл. 123, ал. 6 ЗАДС.

По подадена от [фирма] жалба срещу посоченото НП е образувано АНД № 2084/2015 г. по описа на Районен съд – С. З, който с решение № 804/18.12.2015 г. го отменил. По подадена касационна жалба от М. П срещу решението на РС – С. З е образувано КАН № 66/2016 г., по описа на Административен съд – С. З, като с решение № 71/24.03.2016 г. оставил в сила решението на районния съд.

От приложеното като доказателство дело на РС – С. З е видно, че [фирма] е упълномощило адвокат С. М. да го представлява във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 416/2015 г. от 12.08.2015 г., издадено от Началника на М.П.П е и сметка/фактура № 343/19.08.2015 г., от която е видно, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева, като същото е заплатено в брой.

Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред двете съдебни инстанции. Адвокатското възнаграждение е дължимо и съгласно изложените съображения в решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление следва да се приемат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера административен акт.

Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от [фирма] адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление като имуществена вреда, причинена пряко от отмяната му. В пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление № 416/2015 г. от 12.08.2015 г., издадено от Началника на М. П, ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в направата на разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление.

По отношение на присъдените лихви върху главницата от 600 лв., съдът намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая се касае за разход за адвокатско възнаграждение. След отмяната на наказателното постановление, този разход не става автоматично изискуем, поради това че нито ЗАНН, нито НПК предвиждат процесуален ред за присъждането му. В решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС е прието, че заплатените адвокатски възнаграждения са пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление. Но с това не се променя характерът и видът на вземането – разноски за адвокатски хонорар. Той може да се претендира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но става изискуем с присъждането му от съда.

По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно в частта, с която е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на [фирма] сума в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 416/2015 г. от 12.08.2015 г., издадено от Началника на М. П. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. В частта, с която е присъдена законната лихва върху сумата от 600 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, решението е неправилно и следва да бъде отменено. Поради изложените съображения, законната лихва не се дължи и в тази част претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена.

Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да е в размер на минимално възнаграждение от 100 лв. на основание чл. 37, ал.1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид частичната неоснователност на касационната жалба.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207 от 21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 147/2016 г. по описа на Административен съд – С. З В ЧАСТТА, с която е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на [фирма] сума в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско представителство във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 416/2015 г. от 12.08.2015 г., издадено от Началника на М. П.

ОТМЕНЯ решение № 207 от 21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 147/2016 г. по описа на Административен съд – С. З В ЧАСТТА, с която е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на [фирма] законната лихва върху сумата от 600 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „0”, ап. 11, да му бъде заплатена от Агенция „Митници“ законната лихва върху сумата 600 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „0”, ап. 11, да заплати на Агенция „Митници“ разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв. (сто лева). Решението е окончателно.