Производство по чл.160 ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Г. К., действащ като [фирма], моли да бъде отменено решение № 477/17.03.2017г. по адм. д. № 80/2017г. на Варненския административен съд, с която е отхвърлена жалбата против РА № 181400519/05.06.2014г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в частта, с която са определени задължения по чл.48 от ЗДДФЛ: за 2007г. данък 1541,26лв и лихви 1055,59лв и за 2009г. – данък от 145,59лв до 2778,96лв и лихви 1108,63лв, като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. В писмен отговор моли определение № 1178/04.05.2017г. като правилно да бъде оставено в сила.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна по съображения в писмена молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски още 1995,76лв, освен присъдените 592лв от административния съд. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над 647лв поддържа, че е прекомерно. В частна жалба моли да бъде отменено като неправилно определение № 1178/04.05.2017г. по същото дело, с което е отхвърлено искане по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските за присъждане на разноски за три разглеждания на делото в тази част по 646,94лв – общо 2587,76лв за четири инстанции.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и на частната жалба против определението.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалба и изложените в тях отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба и частната жалба са допустими и подадени в срок.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 181400519/05.06.2014г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. данък 1541,26лв и лихви 1055,59лв и за 2009г. – данък над 145,59лв до 2778,96лв със съответните лихви.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ в РА поради недоказано наличие на основание по чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2009г. да не се облагат с доход по чл.48 от ЗДДФЛ приходите от продажба на земеделска продукция, тъй като е произведена от регистриран земеделски производител. В РА е прието, че приходите са от търговия със земеделска продукция, която не е произведена от регистрирания земеделски производител К., поради което са облагаеми. Съдът е обсъдил възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Ревизираното лице действа и като [фирма], който е регистриран по ЗДДС преди 2007г. Поради идентичността на патримониума на физическото лице и едноличния търговец неоснователен е доводът на касатора, че за земеделското производството на физическото лице не е следвало да води счетоводство и да отразява в него разходите за тази дейност. В ревизионното и двете съдебни производство касаторът не е доказал извършването на разходи за земеделско производство, освен за закупуване на горива, във всяка от ревизираните години, за които не може да се приеме, че са разходвани за земеделско производство поради липса на селскостопанска техника през 2007г., закупен е комбайн през 2008г., а и предвид данните в РА, че за мебелното производство на едноличния търговец са ползвани четири автомобила, сред които и товарен автомобил. Съдът е обсъдил събраните свидетелски показания по правилата в ГПК и обосновано е приел, че единият свидетел е приятел на ревизираното лице, а вторият е племенник на приятеля, поради което показанията им не могат да се кредитират. Правилна е преценката на съда, че свидетелските показания са общи и неконкретни, и не установяват произведена земеделска продукция от ревизираното лице през 2007г. и 2009г. по вид и количество, които са предмет на второто разглеждане на делото след частичната отмяна на първото решение на АС-Варна при обжалването пред ВАС. Правилно съдът е приел, че за спорните периоди в нарушение на чл.29, т.1 от ЗДДФЛ в приложимата редакция от ДВ,бр.95/2006г. за 2007г. и бр.113/2007г. за 2009г., които са приложими, ако дохода е получен от произведена от лицето селскостопанска продукция, което обстоятелство не е доказано по делото. Видно от приложените писма от ДФ“Земеделие“ К. е получил за 2007г. директни плащания на площ за 2007г. за пшеница 552,50лв. По делото не са представени доказателства за извършена проверка от органите на ДФ“Земеделие“ при изплащане на субсидията, поради което обосновано съдът е приел, че нейното изплащане не е достатъчно, за да се приеме, че К. е реализирал посочения в декларацията му доход от производство на земеделска продукция, след като липсват доказателства за закупени семена и извършване на задължителните агротехнически мероприятия за производство на пшеницата.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С определение №1178/04.5.2017г. съдът е отхвърлил искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за още две инстанции по 646,94лв. Съдът е приел искането за неоснователно, тъй като разноските за първото производство пред АС-Варна и за първото касационно производство са определени от ВАС. Приел е също, че следва да определи разноски само по предмета на делото, с който е сезиран, правилно е определил, че ответникът има право на разноски за второто разглеждане в размер 646,94лв, но неправилно е отказал да измени определеното в решението юрисконсултско възнаграждение в размер 592лв като присъди още 54,94лв за второто първоинстанционно производство. В нарушение на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК е отказал да присъди юрисконсулско възнаграждение за още две инстанции за разглеждане на делото в тази част в размер на 1293,88лв общо 1348,82лв, в който смисъл следва да бъде изменено определението по чл.248 от ГПК.

За втората касационна инстанция касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение 646,94лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 477/17.03.2017г. по адм. д. № 80/2017г. на Варненския административен съд.

ИЗМЕНЯ определение №1178/04.5.2017г. по адм. д. № 80/2017г. на Варненския административен съд като ОСЪЖДА Г. А. К., действащ като [фирма], да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-Варна още 1348,82лв юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г. А. К., действащ като [фирма], да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-Варна 646,94лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.