Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” към О. Б, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1540 от 03.10.2016 г. постановено по адм. д. № 994/2016 г. по описа на Административен съд Бургас В ЧАСТТА, с която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000382/15.01.2016 г. В ЧАСТТА, с която е установено задължение на [фирма] за данък върху превозните средства (без леки) за 2015 г. в размер на 60 лева и лихва в размер на 2,28 лв. и е изменен Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000382/15.01.2016 г. В ЧАСТТА, с която е установено задължение на [фирма] за данък върху превозните средства (без леки) за 2014 г. в размер на 60 лева и лихва в размер на 8,40 лв., като е определил като дължим от дружеството данък върху превозните средства (без леки) за 2014 г. в размер на 30 лева и лихва в размер на 4,71 лв.

Подадена и е частна жалба от Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” към О. Б, чрез процесуален представител срещу Определние № 1847/02.11.2016 г., постановено по адм. д. № 994/2016 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е оставено без разглеждане искането му да бъде допълнено съдебно решение № 1540 от 03.10.2016 г. постановено по адм. д. № 994/2016 г. В ЧАСТТА за разноските.

Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в съответствие с приложимата разпоредба на чл. 496 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Или с други думи купувач е собственик и съответно данъчнозадължено лице от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане. Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението за възлагане подлежи на обжалване. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяването на ново решение, с което да се отхвърли жалбата в тази й част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В подадената частна жалба се твърди неправилност на обжалваното определение поради противоречие с материалния закон. Процесуалният представител на частния жалбоподател е бил възпрепятстван да се яви в последното съдебно заседание поради временна нетрудоспособност, за което е представен болничен лист. По тази причина е използвана възможността за допълване на решението в частта за разноските. Определението противоречи на чл. 161, ал. 1, изр. първо ДОПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново, с което да се присъдят разноски на тази страна.

Ответникът – [фирма] чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски, за които е представен списък. Не изразява становище по частната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

В първоинстанционното производство е установено следното:

С декларация вх.№ 2289/02.03.2012 г. по чл. 54, ал.1 ЗМДТ за притежавано ППС, без леки автомобили, жалбоподателят е декларирал, че притежава ППС - «Мерцедес», модел 814К, вид гориво «дизел», мощност 100KW и технически допустима максимална маса 7,49 тона с рег. [рег. номер на МПС] .

По повод неплатени за превозното средство данъчни задължения към О. Б и на основание чл. 107, ал.3 ДОПК била извършена служебна проверка за установяване на факти и обстоятелства по инициатива на данъчен орган, а именно за наличие на неплатени задълженията за данък в-ху превозните средства за МПС с рег. [рег. номер на МПС], В резултат на проверката, Г. Я. - главен експерт в отдел «контрол и принудително събиране» при О. Б и орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал.3 ЗМДТ, видно от представено удостоверение от О. Б и Заповед 1681/01.07.2014 г., на основание чл. 107, ал.3 ДОПК издал АУЗД № 000382/15.01.2016 г., досежно посоченото МПС, с който установила, че [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес за кореспонденция [населено място], дължи данък върху превозни средства (ДПС) в размер общо на 285,77 лева, в т. ч. 240,00 лева главница и 45,77 лихви за просрочие, изчислени към 15.01.2016 г. (датата на издаване на акта), за периода 2012 г.-2015 г. вкл., както следва: за 2012 г. - 80,60 лева, от които 20,60 лева лихви за просрочие; за 2013 г. 74,49 лева, от които 14,49 лева лихви; за 2014 г. - 68,40 лева, от които 8,40 лева лихви, а за 2015 г. - 62,28 лева, от които 2,28 лева лихви; Като мотиви за издаване на АУЗ било посочено, че т. а. «Мерцедес» с ДК [рег. номер на МПС] бил деклариран от оспорващия с декларация вх.№ ДК 54002289/02.03.2012 г. по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ за притежавано ППС, като при извършената проверка било установено неплащане на данък върху превозните средства.

Цитираният АУЗД бил съобщен на оспорващото дружество. Несъгласен със същия, [фирма] го оспорил пред Директора на Дирекция "МПДТР" в община Б. - с нарочна жалба от вх.№ 70-00-1617/02.03.2016 г., изцяло, като се позовал на промяна на собствеността.

С решение № 70-00-1617/2/19.04.2016 г., издадено от Директора на Дирекция "МПДТР" в община Б. съгласно Заповед № ЧР-437/11.04.2016 г. на Кмета на община Б., решаващият орган отхвърлил жалбата на [фирма], като потвърдил изцяло АУЗД № 000382/15.01.2016 г. Горестоящият орган аргументирал своето решение с разменена кореспонденция с ЧСИ, извършил проданта и получен от този орган отговор вх.№ 70-00-1615/2/25.03.2016 г., че за извършените продани не са изготвяни постановления за възлагане (вкл. процесния товарен автомобил) и поради невлязло в сила разпределение на постъпилите суми, задълженията към общината не са наредени към датата на отговора.

Решението на горестоящия административен орган било съобщено на [фирма] на 21.04., а жалбата му е депозирана в администрацията на О. Б на 05.05.2016, поради което същата се явява депозирана в срок и е поставила началото на първоинстанционното производство.

Въз основа на така установеното и след анализ на относимите правни норми са обосновани следните изводи:

Първоинстанционният съд е приел, че считано от 08.09.2014 г. жалбоподателят не е собственик на спорното МПС, тъй като постановлението за възлагането му не подлежи на обжалване и е влязло в сила веднага при постановяването му.

По отношение на адресата на АУЗД, за част от спорния период, а именно от 08.09.2014 г. до 31.12.2015 г. вкл., не са осъществени фактите по чл. 52 и чл. 53 ЗМДТ, които да породят задължението, което се търси с оспорения акт, тъй като дружеството не е било собственик на превозното средство, обект на облагане с данък за този период. Поради това съдът е обосновял извод, че издаденият акт за установяване на задължение по декларация в тази му част се явява лишен от правно и фактическо основание, тъй като задължението за плащане не съществува за лицето, което вече не е титуляр на правото на собственост, тоест не е в кръга на данъчно задължените лица.

Съдът е посочил, че за 2014 г. жалбоподателят дължи половината данък, доколкото към 08.09.2014 г. крайната дата за втората равна вноска от данъка не е била настъпила и същият не е бил в забава за заплащането й.

По тези съображения е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000382/15.01.2016 г. В ЧАСТТА, с която е установено задължение на [фирма] за данък върху превозните средства (без леки) за 2015 г. в размер на 60 лева и лихва в размер на 2,28 лв. и е изменен Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000382/15.01.2016 г. В ЧАСТТА, с която е установено задължение на [фирма] за данък върху превозните средства (без леки) за 2014 г. в размер на 60 лева и лихва в размер на 8,40 лв., като е ОПРЕДЕЛЕН като дължим от дружеството данък върху превозните средства (без леки) за 2014 г. в размер на 30 лева и лихва в размер на 4,71 лв. Решението в обжалваната му част е правилно.

Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

В съответствие с чл. 52, т. 1 ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат: превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р.Б.Д се заплаща от собствениците на превозните средства (чл. 53 ЗМДТ).

Съгласно чл. 474, ал. 1 ГПК (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.), проданта на движима вещ се извършва чрез магазин или борса, чрез явен търг с устно наддаване или по реда на публичната продан на имот, като ал. 5 предвижда, че вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. П. се обявява по реда на чл. 477, ал. 3, Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл. 482 и 521. От анализа на посочената разпоредба се установява, че по отношение на стабилитета на продажбата е налице специална норма. По силата на чл. 482, ал. 1 ГПК, извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред. Нещо повече ал. 2 изрично предвижда, че купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника. Публичната продан на движими вещи е уредена в ГПК като оригинерно основание за придобиване на собственост. Препращането в чл. 474, ал. 5 ГПК е само към реда, процедурата за публична продан на недвижим имот, като в това производство се прилагат правилата на чл. 482 ГПК, където в ал. 1 изрично е записано, че публичната продан на движима вещ не може да бъде обжалвана. Следователно възлагателното постановление относно публичната продан на движими вещи не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд, че считано от 08.09.2014 г. дружеството не е собственик на МПС и съответно не е дължим данък за периода от 08.09.2014 г. до 31.12.2015 г. е в съответствие с приложимите правни норми.

Поради това, като е отменил акта В ЧАСТТА, с която е установено задължение на [фирма] за данък върху превозните средства (без леки) за 2015 г. в размер на 60 лева и лихва в размер на 2,28 лв. и е изменил акта В ЧАСТТА, с която е установено задължение на [фирма] за данък върху превозните средства (без леки) за 2014 г. в размер на 60 лева и лихва в размер на 8,40 лв., и е определил като дължим от дружеството данък върху превозните средства (без леки) за 2014 г. в размер на 30 лева и лихва в размер на 4,71 лв., съдът е приложил правилно материалния закон.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по заявено искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Видно от данните по делото в решение № 1540 от 03.10.2016 г. постановено по адм. д. № 994/2016 г. по описа на Административен съд Бургас не се съдържа осъдителен диспозитив, досежно претендираните от ответника разноски.

Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските – т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.Пето на списък по чл. 80 от ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитието на производството по изменение на решението в частта му за разноските, но не и по неговото допълване. Обстоятелството дали е предявено такова искане до приключване на устните състезания обаче е въпрос по същество на искането, а не на неговата допустимост. Поради изложеното, изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на искането за присъждане на разноски е неправилен. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за произнасяне по същество по направеното от Директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б искане за допълване на решение № 1540 от 03.10.2016 г. постановено по адм. д. № 994/2016 г. по описа на Административен съд Бургас В ЧАСТТА за разноските.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати ответника сумата от 300 лв. платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1540 от 03.10.2016 г. постановено по адм. д. № 994/2016 г. по описа на Административен съд Бургас В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА О. Б, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.

ОТМЕНЯ Определение № 1847/02.11.2016 г., постановено по адм. д. № 994/2016 г. по описа на Административен съд Бургас, вместо което постановява:

ВРЪЩА делото на същия състав на съда за произнасяне по същество по искането на Директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б за допълване на решение № 1540 от 03.10.2016 г. постановено по адм. д. № 994/2016 г. по описа на Административен съд Бургас В ЧАСТТА за разноските.

Решението е окончателно.