Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез процесуален представител срещу решение № 2752/24.04.2017 г. постановено по административно дело № 112 по описа за 2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № РД 05 - 119/16.12.2016 г. на Ръководителя на Управителния орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05М90Р001-1.003 „Ново работно място 2015“ в частта му по т. 1, подточка 5 и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че дружеството жалбоподател попада в нормата на чл. 2 от Регламент № 1407/2013 г. и за него била налице хипотезата за „едно и също предприятие“ по смисъла на последния. По делото не е безспорно установено, че предприятията които са приети за свързани, действат на един и същ пазар или на съседни пазари. Необосновано съдът е приел, че искането за отмяна на решението до размера на сумата, така че да не се надвишава допустимата стойност 200 000 евро било недопустимо. Не става ясно защо съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден в съответствие с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт, алтернативно да се отмени актът частично като на дружеството се предостави безвъзмездна финансова помощ до размера на сумата от 346 090,70 лв. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Представен е списък на разноските.

Ответникът – Ръководителят на...