Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР срещу решение № 7017/11.11.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 7140/2016г., с което съдът е отменил негов отказ № УРИ 5364 – 19025/18.05.2016г. да предостави на Д. Т. право на постоянно пребиваване в Р.Б.Р касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Т. срещу отказ на Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР № УРИ 5364 – 19025/18.05.2016г. за предоставяне на лицето на право на постоянно пребиваване в Р. Б.

Ответникът по жалбата, Д. А. Т., не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

На основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационната инстанция прави извод за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Страните не спорят по фактите. Същите са установени от първоинстанционния съд въз основа на анализ на събраните по делото доказателства и се явяват съответстващи им.

Д. Т. е подал до Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР заявление вх. № 5168/26.11.2015г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване. Към заявлението са приложени всички изискуеми съгласно чл. 34 от ППЗЧРБ документи, като безспорно се установява, че лицето е влязло на територията на страната преди 27 декември 1998г., като до настоящия момент е пребивавало на тази територия и не я...