Образувано е по касационна жалба на Т. М. И., от [населено място], против решение №31/30.04.2015 г. по адм. дело №189/2014 г. на Административен съд-Шумен, с искане за отмяната му като неправилно, на основанията по чл.209, т.3 от АПК.
Ответникът: кмета на община - Х., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Останалите ответници, също редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Административен съд - Шумен е отхвърлил жалбата на Т. М. И., против Заповед №РД-463/29.09.2014 г. на кмета на община-Х., с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР, в частта й, с която е променена регулационната линия между УПИ IV-242, кв.6 по плана на [населено място], община-Х. и УПИ VII-42, в същия квартал, като неоснователна. Според съда заповедта е издадена не на посочените в нея правни основания, които не го обвързват, а на основание чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, която разпоредба предвижда изменение на регулационния план при одобряване или изменение на кадастралната карта в урегулирана територия, когато имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Поради тоав и анализирайки събраните доказателства спрямо приложимата от него материалноправна норма за изменение на ПУП, съдът е извел изводи за законосъобразност на заповедта. Решението е неправилно.
Съдът неправилно е приложил материалноправна норма, която органът не е имал предвид при одобряване изменението на процесния ПУП-ПР, като същевременно не е анализирал доказателствата и не е анализирал фактите, спрямо основанието за изменение предприето от органа - §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ.
При оспорване на процесната заповед, с която се одобрява изменението на ПУП-ПР, съдът е следвало преди всичко да определи основанието, на което се предприема това изменение и спрямо това да преценява законосъобразността на акта по чл.146 от АПК. При установяване на основанието, съдът е следвало да изходи от данните съдържащи се в подаденото заявление, от становището на гл. архитект на община-Х. по чл.135, ал.4,т.1, от решението на ОбЕСУТ на община-Х., по Протокол №12/07.08.2014 г., от заповедта на кмета на община-Х., от 11.08.2014 г., по чл.135, ал.3 от ЗУТ, с която е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП-ПР за имот-УПИ IV-212, кв.6 по плана на [населено място], от текстовите материали към проекта - обяснителната записка, както и от съдържанието на самата заповед, с която се одобрява внесения проект. В случая съдът без оглед на тези данни, неправилно е приел, че посочените в оспорената заповед правни основания за изменение на процесния ПУП-ПР не го обвързват и че е налице основанието за изменение по чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради това, че в оспорената част регулационната граница между УПИ IV и УПИ VII, кв.6 минава по имотната граница на ПИ с идентификаор накрая 28, с имота на касатора - ПИ с идентификатор накрая 27 по влязлата в сила кадастрална карта на [населено място] от 2004 г.
Приетото противоречи на основанието за изменение, извършено от органа.Навсякъде в изброените по-горе документи, като част от приетата административна преписка, се съдържат данни, че изменението е на основание §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, т. е привеждане на вътрешните регулационни линии на УПИ IV в съответствие със съществуващите граници на ПИ с идентификатор накрая 28, поради това, че регулацията по плана не е приложена. Изменението на ПУП на това правно основание е допустимо само при промяна на вътрешните регулационни линии. Това основание за промяна на плана е самостоятелно, извън случаите на чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, поради което за него са неприложими разпоредбите, регламентиращи процедурата в раздел трети от глава седма на ЗУТ. Това следва и от разпоредбата на §8, ал.4 от ПР на ЗУТ, изрично цитирана в становището на гл. архитект от 07.08.2014 г. С това становище е дадено съгласие за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР по заявление на Б. А., което да бъде процедирано по §8, ал.4 ПРЗУТ.
Поради това с елиминирането на това правно основание и приемането на друго такова, като основание за изменение на оспорения ПУП, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а като резултат и нарушение на материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно.Съдът е длъжен да установи действителната воля на органа при издаване на оспорения акт, без право да я подменя или изменя. Правните му изводи следва да съответстват на действителното волеизявление на органа, а в случая не е така. Съдът, без да има право е подменил тази воля, като е приложил материалноправна разпоредба, която органа не е имал предвид и съответно не е изложил правни изводи по законосъобразността на акта, на основание §8, ал.2, т.3 от ПРЗУТ. Липсата на мотиви по приложимото материално право, възпрепятства касационната инстанция да осъществи контрол по чл.218 от АПК, поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по жалбата, имайки предвид указанията дадени с настоящето решение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №31/30.04.2015 г. постановено по адм. дело №189/2014 г. на Административен съд-Шумен.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: