Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Полицейски орган (ПО) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – С., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1024 от 17.11.2014 г. по административно дело № 761/2014 г. от Административен съд –

С.-област, с което е отменена издадена от него заповед за задържане с рег. № 200/01.07.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – Х. М. М. чрез процесуален представител, в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на П. отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно.

Обжалваната пред първоинстанционния съд заповед е издадена на 01.07.2014 г. от инсп. П. – ОР при ОДМВР С., с която на основание чл. 63, ал.1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 195 от НК по ДП 55/2013 г. по описа на ОДМВР – С. е задържан за срок от 24 часа Х. М..

Правилно в обжалваното решение е прието, че посоченият в акта законов текст е...