Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по две касационни жалби, подадени от: 1. [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място],чрез адв.Н. и 2.кмета на [община],чрез зам. кмета /заповед за заместване №А-421/25.03.2015г./ срещу решение № 701/03.04.2015г., по адм. д. № 3429/2014 г. на Административен съд-Пловдив. В жалбите се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, като се излагат предимно доводи по същество и се претендира отмяна на решението със законните последици. Възраженията на [фирма] са развити в две отделни жалби – първата срещу решението в прекратителната му производството спрямо него част, и втората-по същество.

О. С по геодезия, картография и кадастър /С./-П. не ангажира становище по жалбите.

Ответникът Б. света обител “У. Б.”, със седалище и адрес на управление [населено място], /„Бачковски манастир,,/,чрез адв.К., в писмени възражения по жалбите, излага становище за обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване .Не претендира разноски.

Ответникът –министър на регионалното развитие и благоустройството за Държавата, не ангажира становище по жалбите.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и частична недопустимост и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно, обосновано и постановено при напълно изяснена фактическа обстановка.

Върховният административен съд, второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в указания срок /14-дневен и 7-мо дневен/ и от надлежни страни, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същите за неоснователни.

С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед №КД-14-16-408 от 24.06.2009г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - П., с която на основание чл.53, ал.1,т.1 във вр. с чл.54,ал.1 от ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община] със заличаване на поземлен имот с идентификатор №02974.12.31 и нанасяне на нови поземлени имоти с идентификатори №02974.12.52 и №02974.12.53 и вписването им в кадастралния регистър като собственост на Държавата „без документ за собственост“/ идентификатор №02974.12.52/ и на [община] „без документ за собственост“/ идентификатор №02974.12.53/.Прието е, че заповедта е издадена при същественото нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразност и представляващо самостоятелно основание за отмяна – налице е изготвен Акт за непълноти и грешки, но неподписан от фигуриращия в кадастралния регистър собственик, което сочи на спор за собственост и е основание по чл.53,ал.2 ЗКИР за постановяване на отказ.По отношение оспорването от [фирма] е прието, че не е налице активна процесуална легитимация, тъй като дружеството се легитимира като собственик на съседен на процесния имот / идентификатор №02974.011.571/.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Процесната заповед е издадена в процедурата по изменение на кадастралната карта, съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР/редакцията преди изм. бр. 49 от 13.06.2014г./, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на акта от засегнатите от исканото изменение лица е индиция за спор за материално право /ал.2,чл.53/ и съставлява пречка за допускане на изменението до решаване на спора по съдебен ред, т. е. по общия исков ред, Безспорно е обстоятелството, че исканото изменение касае нанасяне на нови имоти с идентификатори 02974.12.52 и 02974.12.53 на площта на заличения имот с идентификатор 02974.12.31, като записания в кадастралния регистър собственик на този имот Б. света обител “У. Б.”, не е подписал Акта за непълноти и грешки и възразява срещу изменението. Това безспорно обстоятелство е пречка за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър и е основание за постановяване на отказ, тъй като адинистративният орган няма правомощия за преценка на титулите за собственост и възраженията по придобивните основания и обема на претендираните права.Именно поради това закона /ЗКИР/ е обвързал законосъобразността на допуснатото измненение на влязлата в сила кадастрална карта изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в кадастралния регистър собственик, чрез неподписване на Акта за непълноти и грешки. Единственото изключение е предвидено в чл.62,ал.5 от Наредба №3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри –акта не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение.Тази изключителна хипотеза не е налице, поради което изводът на административният съд за незаконосъобразност на процесната заповед е обоснован и правилен.

Предвид изложеното се явяват неотносими подробните доводи по касационната жалба на [община] за статута на двата новонанесени имота и собствеността на заличения имот с идентификатор 02974.12.31.

Неоснователни са и доводите по жалбата на [фирма], по отношение приетата недопустимост на оспорването и липсата на качество на заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР. Безспорно е установено по делото, видно от приложените скици и извадка от кадастралния регистър / скица №15 от 12.01.2005г., скица №6728 от 17.12.2008г., скица №0 от 22.06.2009г., скица №1 от 22.06.2009г. и скица №22 от 12.12.2014г./, че [фирма] е вписан като собственик на недвижим имот с идентификатор 02974.011.571 и сградите в него, който имот е съседен на процесния ПИ с идентификатор 02974.12.31 и не се засяга от допуснатото с процесната заповед изменение.Дружеството не е и заявител на изменението и не е участвало в административната фаза на производството, поради което изводът за недопустимост на оспорването му на заповед №КД-14-16-408 от 24.06.2009г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - П. е законосъобразен.

Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 701/03.04.2015г., по адм. д. № 3429/2014 г. на Административен съд-Пловдив. Решението е окончателно. Особено мнение: