Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Ц. Й. Е., подадена чрез адв. П. П., срещу решение № 433 от 17.10.2014 г., постановено по адм. дело № 348/2014 г. от Административен съд – Враца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ц. Й. Е. против Заповед № 165/ 30.04.2014 г. на зам. кмета на [община], с която е определен Е. В. Ч. за спечелил публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на поземлени имоти публична общинска собственост (пасища, мери), намиращи се в землището на [населено място], за обект: Пасище, мера представляващо ПИ № 000608, с площ от 561. 081 дка. /петстотин шестдесет и един декара и осемдесет и един квадратни метра/ в землището на [населено място].

В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди се, че Е. В. Ч. не отговаря на изискванията, приети по т. IV на решение № 343 по протокол № 43/21.03.2014 г. на Общински съвет – Б., а именно, че същият не отглежда необходимия брой животни на територията на населеното място, в чието землище се намира имотът, за който е спечелил търга. По изложените съображения касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответната страна по касационната жалба – Кметът на [община], оспорва касационната жалба, като намира оспореното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски.

Заинтересованите страни – Е. В. Ч. и И. П. Т. не ангажират становище по жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ц. Й. Е. против Заповед № 165/ 30.04.2014 г. на зам. кмета на [община], с която е определен Е. В. Ч. за спечелил публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на поземлени имоти публична общинска собственост (пасища, мери), намиращи се в землището на [населено място]., за обект: Пасище, мера представляващо ПИ № 000608, с площ от 561. 081 дка. /петстотин шестдесет и един декара и осемдесет и един квадратни метра/ в землището на [населено място]. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - зам. кмета на [община], който е надлежно оправомощен със Заповед № 134/ 09. 04. 2014 г. на кмета на [община] на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с подадена и приета от Общински съвет Б. декларация по чл.12, т. 4, във връзка с чл.14 от ЗПРКИ и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Оспорената заповед е издадена в съответствие с предвидената процедура, регламентирана в глава осма на Наредба № 4 за реда на придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – Б. /Наредба № 4/, след Решение № 343, взето по Протокол № 43/ 21.03. 2014г. на Общински съвет Б., като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В изпълнение на решението на общинския съвет, от зам. кмета на [община] е открит търгът със Заповед №135/ 10.04.2014 г., като същата съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл.85, ал.1, т.1- т.8 от Наредба № 4 реквизити и е в съответствие с приетото от общинския съвет решение. Налице е публикация на обявата за търга в местен всекидневник, съобразно изискването на чл. 86 от Наредба № 4. Съставът на тръжната комисия е формиран при спазване на разпоредбата на чл.85, ал.3 от Наредба № 4 и тя е разглеждала предложенията в назначения персонален състав, като е обективирала действията си в писмен протокол.

Същата е извършила класиране на участниците, съобразно размера на предложения наем, като на първо място за процесния обект е определен участникът Е. В. Ч., предложил най - висок наем в размер от 11 446, 09 лева. В съответствие с тези резултати и на основание чл. 97 от Наредба № 4, зам. кметът на [община] е издал оспорената заповед, в която е обявил за спечелил търга на процесния обект кандидатът, класиран на първо място. Съдът е приел за неоснователни доводите, че спечелилият търга Е. В. Ч. не отговаря на изискванията, определени от Общински съвет Б. за участие в процесния търг. В т.IV от Решение № 343 от Протокол № 43/ 21.03. 2014г. на Общински съвет Б. е поставено изискване, да бъдат отдавани под наем за индивидуално ползване, пасище мери и ливади общинска собственост, чрез публичен търг с явно наддаване за срок от 5 години, само на регистрирани земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни на територията на населеното място. По делото е представен Списък на земеделските стопани, отглеждащи пасищни животни за 2014 г., като в него за земеделски стопанин е посочен Е. В. Ч., с отбелязани брой животни по видове: Е.- 7, Д.-108, КН-0, МГ-7, като същата информация е посочена в Справка за животни в обект по категории. Видно от Анкетна карта от 28.01. 2014 г. на МЗХ същото лице е регистриран земеделски производител.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Неоснователно е възражението, че спечелилият търга не отговаря на изискванията, определени в Решение № 343 по Протокол № 43/21.03.2014 г. на ОбС – Б.. В т.ІV от това решение е посочено, че под наем за индивидуално ползване могат да бъдат отдавани пасища, мери и ливади – общинска собственост само на регистрирани земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни на територията на населеното място. Въпреки това подобно изискване не е включено нито в изискванията към кандидатите, нито като основание за недопускане до участие в търга в утвърдената тръжна документация, която е утвърдена и е влязла в сила. Съдът правилно е взел предвид разпоредбите на чл.37и - чл.37п ЗСПЗЗ, в редакцията им към момента на издаването на заповедта на зам. кмета, които не въвеждат ограничение за територията на съответното населено място. Съобразил е и т. 4 от Заповед № РД-09-116 от 21.02.2011 г. на Министъра на земеделието и храните (ДВ бр.23/11 г., неофициален раздел), според която участници в търговете за отдаване под наем или аренда на мери и пасища могат да бъдат земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни в съответното землище и/или в съседни землища на територията на общината, които отговарят на условията по т. 4.1 и т. 4.2 от заповедта. И посочените разпоредби на ЗСПЗЗ, действали към момента на издаване на оспорената заповед и цитираната заповед на министъра на земеделието и храните като актове от по-висока степен следва да се приложат в случая. При това положение правилно Е. Ч. е бил допуснат до участие, като отговарящ на изискванията за провеждане на търга. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е приложил правилно материалния закон и е постановил обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 433 от 17.10.2014 г., постановено по адм. дело № 348/2014 г. от Административен съд – Враца. Решението е окончателно. Особено мнение: