Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представляван от управителя Н. С. П. срещу Решение № 1563 от 04.07.2014 г. по адм. дело № 760/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма], [населено място] срещу Ревизионен акт №[ЕИК] от 10.12.2013 г., издаден от С. И. Ш. на длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията и Т. И. Б. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място] в частта, потвърден с Решение № 172 от 18.02.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС в размер на 3193,85 лева и лихви в размер на 193,01 лева за данъчни периоди м.01-м.07.2013 г. вкл.

В касационната жалба се поддържат твърдения, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при постановяване на решението АС П. не е формирал мотиви относно предмета на спора и не е обсъдил доводите на оспорващия относно неправилния извод на приходните органи за наличие на облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Счита, че от доказателствата по делото и спецификата на предоставяните от ДКЦ услуги са освободени доставки по смисъла на чл. 39, т.1 от ЗДДС, поради което РА се явява материално незаконосъобразен в посочената част. Иска отмяната на решението и постановяване на другото по съществото на спора, като се отмени РА относно установените задължения за довнасяне за ДДС в размер на 3193,85 лева и лихви в размер на 193,01 лева.

Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –...