Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. И. Б. от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 6987/13.11.2013 г., постановено по адм. дело № 6376/2012 г. по описа на Административен съд – София-град, допълнено с Решение № 6831/13.11.2014г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № [ЕГН]/27.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място].

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че оспореният РА е нищожен, тъй като РД към него не е подписан от един от съставителите му. Намира, че приходната администрация неправилно е сумирала оборотите, реализирани от физическото лице Д. И. Б. и от [фирма], вследствие на което е формиран незаконосъобразния извод, че към 30.11.2004г. е достигнат облагаем оборот за регистрация по ЗДДС / отм. / съобразно нормата на чл. 108, ал. 1 ЗДДС отм. , Сочи, че дори и да се приеме тезата за наличие на извършвана независима икономическа дейност като физическото лице и оборотът от нея да се прибави към този, реализиран от едноличния търговец, то би следвало да се редуцира и размера на платеното ДДС, в резултат на което дължимият данък би възлязъл на сумата от 13 508.85лв. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ ОДОП”- [населено място] при ЦУ на НАП изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъжда...