Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. В. К. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място] (ОДМВР-П.) срещу решение № 2411/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1223/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът – Р. Меружан В., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 2411/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1223/2014 г. по описа на АС - Пловдив е отменено разпореждане на полицейски орган от 17.04.2014 г., издадено от Й. В. К. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-П., с което на Р. Меружан В. е разпоредено да отстрани поставеното върху тавана на автомобила устройство за подаване на светлинен сигнал. Административният съд е приел, че оспореното пред него разпореждане е незаконосъобразно, поради липсата на изложени фактически и правни основания за издаването му - задължителни реквизити съгласно чл. 55, ал. 5, т. 3 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР,отм.). Според първоинстанционния съд в обжалваното разпореждане и съпровождащите го документи от административната преписка не се съдържат описани фактически и правни основания за неговото издаване при прилагане на принципното тълкуване на закона, направено в ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. По своя правен характер разпорежданията са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което по отношение на тях важат изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт. Мотивирането на акта има съществено значение, защото само при точно и ясно посочено фактическо основание може да се направи обоснована и правилна преценка дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнение и във връзка с това дали процесното разпореждане е издадено при наличието на предвиденото в чл. 55, ал. 1 от ЗМВР отм. материалноправно основание.

Първоинстанционният съд е установил, че с отмененото разпореждане касационният ответник е задължен да отстрани поставеното върху тавана на автомобила устройство за подаване на светлинен сигнал.

Обоснован и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че разпореждането не съдържа реквизитите, описани в чл. 55, ал. 5 от ЗМВР отм. , тъй като липсват фактически и правни основания за издаването му, а също така разпоредителната част е неясна, формулирана е много общо, в нея не се определят конкретни права и задължения, както и не е посочен начинът и срокът за изпълнението им. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода, направен от решаващият съд, че административният акт е издаден при пълна липса на мотиви, което не дава възможност на съда да упражни контрол за неговата законосъобразност и е основание по чл. 146, ал. 2 от АПК за отмяната му. Неизпълнението на изискването за мотивиране води до формална незаконосъобразност на акта. В случая от съдържанието на разпореждането не може да се направи извод за това, кои са фактическите основания за издаването му, както и кои са приложимите законови разпоредби, при което в случая е нарушено правото на защита на адресата.

Като е достигнал до същия правен извод относно незаконосъобразността на издаденото от полицай Й. К. разпореждане, Административен съд - Пловдив не е допуснал нарушение на материалния закон, които да обуславят отмяна на съдебното решение. Некореспондиращи със закона са доводите в касационната жалба, които съдържат житейски, а не правни аргументи за неправилност на съдебното решение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 2411/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1223/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: