Производство по

по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт М. С., срещу решение № 8912 от 22.07.2015 г. по адм. дело № 15092/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд е отменил по жалба на П. Д. П. от [населено място] заповед рег. № 8121К-2346 от 23.10.2014 г., с която касационният жалбоподател на основание чл. 204, т. 1 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) е наложил на П. Д. П., инструктор V степен в група "Държавен противопожарен контрол, планиране и превантивна дейност" на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" – [населено място], дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение в МВР. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че:

а) дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата – тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" (чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР);

б) в мотивите на заповедта тези деяния са описани така:

- на 02.07.2014 г. и на 04.07.2014 г. П. Д. П., пренебрегвайки заповед № 12 от 20.05.2014 на Районен съд – [населено място], е проникнал в жилището, обитавано от неговата съпруга и трите им деца, като при втория случай е взломил входната врата; за тези деяния П. Д. П. е...