Производството е по реда на

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с

чл. 160, ал. 6 и от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ .

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, против

Решение № 7237 от 28.11.2014 г. на Административен съд – София-град по адм. д. № 4374 по описа за 2014 г.,

с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 29001300270/17.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 505/24.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК

. Сочи, че финансовото състояние и ликвидността на кредитора или на длъжника не са елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, а случаите на финансови взаимоотношения, свързани с договарянето или начисляването на лихва, която се отличава от действащата пазарна лихва, в това число и договарянето на безлихвени заеми, са нормативно определени като сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. Счита, че за да се приеме, че е налице отклонение от данъчно облагане е достатъчно да се установи заемно правоотношение при договорена лихва, която е по-ниска от пазарната или безлихвен заем. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез процесуален представител, в о. с.з изразява становище за нейната неоснователност. Подробни доводи развива в писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на осъществените разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за...