Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] баня срещу решение № 11/21.01.2015г. по адм. д. № 255/2014г. на Административен съд Кюстендил. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради допуснати съществени процесуални и нарушения на материалния закон. Оспорва извода на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната Заповед № 367/09.07.2014г. Като се позовава на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, твърди, че към заявлението за категоризиране се прилага копие от акт за собственост, а съгласно т. 4, копие от договора за наем или от друг договор, от който да е видно, че са налице условията за извършване на туристическа дейност в обекта. Неправилен бил извода на съда, че това изискване противоречало на разпоредбата на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА). Нормата на Наредбата допълвала законовата, като се явявала приложима към производството по заявлението, по аргумент на пар. 14 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА). Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на А. Г. Г. от [населено място] срещу Заповед № 367/09.07.2014г. на кмета на [община] баня.

Ответникът по касационната жалба, А. Г. Г., чрез адв. С. оспорва касационната жалба. Намира за правилен извода на съда, според който, съгласно действащото към датата на издаване на заповедта законодателство, заявителката не е следвало да представя документ за собственост, тъй като е лице, различно от собственика.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл....