Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, чрез юрк.А. К., против Решение №1960 от 01.08.2014г. на Варненски административен съд по адм. д.№ 1185 по описа за 2014г., с което по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.3, ап.1, представлявано от управителя С. А. Б., е отменен Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/03.12.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение №61/21.03.2014г. на директора на Д"ОДОП"В. при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното дружество са установени задължения за лихви по невнесени дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2009г. в размер на 5 082,40лв. и дирекцията е осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбите на чл.83, ал.1; чл.83, ал.2, т. т. 1 и 2; чл.86, ал.1 и чл.88 ЗКПО. поддържа, че възприетото от съда експертно заключение противоречи на разпоредбата на чл.91 ЗКПО. Иска се отмяна на решението, постановяване на ново по същество и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. К. К., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред АС Варна е бил посоченият РА в частта му, с която...