Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от Управителя В. И. Ц., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 434 от 04.11.2014 г.., постановено по административно дело № 666/2014 г. от Административен съд В. Т, с което е отхвърлена жалбата му против решение № РД-16-9/25.08.2014 г. на Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) Велико Т. в частта, с която е постановен отказ за предоставяне на обществена информация. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което административния акт в обжалваната му част бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на РЗИ – Велико Т. не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на П. отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел.

За да постанови този резултат съдът приема, че исканата информация, достъпът, до която е отказан с обжалвания административен акт има характер на служебна информация, свързана е с оперативната подготовка на акта на органа и няма самостоятелно значение, поради което същата попада в хипотезата на чл. 13, ал.2, т. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП...