Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, подадена чрез процесуалния представител, против решение № 6683 от 07.11.2014 г., постановено по адм. дело № 11582/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното решение, поради което се иска отмяната му.
Ответната страна – [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Столична, обл. С., представлявано от управителя В. К. С., чрез адв. К. С., с писмено становище моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като обосновано и правилно да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Столична, обл. С., представлявано от управителя В. К. С., Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., изх. № 02-220-2600/3584 от 20.09.2013 г. на временно изпълняващ длъжността Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта му, в която се отказва финансово подпомагане за наддекларирани 47,31 ха земеделска земя по мярка СЕПП и наддекларирани 47,62 ха земеделска земя по мярка НР1, ползвани от дружеството през 2012 г., и е отказано финансово подпомагане за сумата от 37 595,97 лева, представляваща разликата от оторизирана сумата в размер на 439 412,90 лева до пълния размер на поисканата сума от 477 008,87 лева по СЕПП, както и е отказано финансово подпомагане за сумата от 9 490,30 лева, представляваща разликата от оторизираната сума от 109 268,42 лева до пълния размер на поисканата сума от 118 758,72 лева по НР1. Също така е посочено, че преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда.
За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че при издаването на административния акт, в оспорената му част, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно - същото е издадено в нарушение на чл. 35 от АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. За изясняване на спора е допусната съдебно – техническа експертиза, която е възприета от съда и неоспорена от страните, като от заключението ѝ
се установява, че за кампания 2012 г. [фирма] е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние приетата за недопустима площ от процесните БЗС. Вещото лице е посочило и че по-голямата част от застъпените площи, а именно 16,09 ха от 17,86 ха посочени от административния орган, са потвърдени от стопанина, който е представил документи за правно основание за ползване. Съответно административният орган не е успял да докаже, че част от заявените от [фирма] площи попадат извън определения за подпомагане слой "Площи в добро земеделско състояние".
Въз основа на горното административният съд е приел, че [фирма] ползва земеделските площи по предназначение, че тази площ са допустими за подпомагане и че се поддържат в добро земеделско и екологично състояние, поради и което отменил обжалвания административен акт. Решението е правилно.
При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Административният съд правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал общо заявление за регистрация от 02.04.2012 г. с У. 2207051246718, У. 454217, за кампания 2012 г., с което са заявени за подпомагане 367 броя БЗС по СЕПП с обща площ от 1803,82 ха и 364 броя БЗС по мярка НР1 с обща площ 1790,71 ха. С процесното уведомително писмо е прието, че в вследствие на извършените проверки е установено наддеклариране от 47,31 ха земеделска земя по мярка СЕПП и наддекларирани 47,62 ха земеделска земя по мярка НР1. Процентът на наддеклариране, съгласно чл. 58, ал. 1 от Регламент 1122/2009 г., е установен на 2,69% по мярка СЕПП и 2,73% по мярка НР1. Съгласно заключението на възприетата от съда експертиза общият размер на недопустимите за подпомагане площи по мярка СЕПП е в размер на 5,70 ха или 0,32 %, а по мярка НР1съответно 5,66 ха или 0,32 %.
По делото законосъобразно е посочено, че материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания са: бенефициентът да е земеделски производител, да ползва земеделски площи в определен размер, земеделските площи да са допустими за подпомагане, да поддържа земеделските площи в добро земеделско и екологично състояние. - чл. 39 - 43 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ). Условията и редът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ са нормативно установени в ЗПЗП и Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Решаващият съд е посочил, че [фирма] отговаря на изискванията на чл. 41 от ЗПЗП, като е заявил площи за подпомагане общо 1803,82 ха по СЕПП и 1790,71 ха по НР2.
С оглед посоченото правилно и обосновано съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил материалния закон спрямо установените факти, поради което и отказът за финансово подпомагане по СЕПП и по НР2 за кампания 2012 г. обективиран в процесното уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" законосъобразно е бил отменен. Прави впечатление голямата разлика между установеното от административния орган и вещото лице, поради което правилно преписката е върната на органа за ново произнасяне. Констатациите в заключението кореспондират напълно с фактическата установеност в подкрепа на изводите в съдебното решение за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на това, и противно на твърденията в касационната жалба, съдът правилно е преценил процесното уведомително писмо за незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски, които съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 1013 лв. Същите представляват заплатен адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6683 от 07.11.2014 г., постановено по адм. дело № 11582/2013 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция да заплати в полза на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 28,общ. Столична, обл. С., представлявано от управителя В. К. С., разноски по делото в размер на 1013 лв. (хиляда и тринадесет лева) Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: