Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Мито Г. С. от [населено място], общ.М.,срещу решение № 49 от 26.01.2015г., постановено по адм. д.№ 530/2014 г. по описа на Административен съд-Монтана, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013г., изх. .№02-120-6500-1130/11.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от него общо заявление за плащания на площ по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/.
Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите на съда с приетата съдебно-техническа експертиза и присъждане на разноски за ответната страна без представен от нея списък. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила, тъй като административният орган не е изпълнил задълженията си в срока по чл.57 от АПК и не е спазил принципа на чл. 11 от АПК.Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт.Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС не изпраща представител.
Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изпраща представител.В писмено становище оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба, и е извел законосъобразен извод, че част от декларираната от земеделския производител земя не е в добро земеделско и екологично състояние, което обстоятелство, и на основание чл.43, ал.3, т.2 и 4 от ЗПЗП, е мотивирало ДФЗ да откаже финансиране по програмите СЕПП и НР2, мерки 211 и 212. Намира и че наложената санкция съответства на правилата, уредени в чл.58 от Регламент (ЕО) 1122/2009,който извод се подкрепя и от приетата по делото експертиза.Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Административен съд София - М. е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо, изх.№02-120-6500-1130/11.08.2014г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 по заявление за подпомагане с У.:12/190413/58269 на жалбоподателя, с което на основание чл.43,ал.3,т.2 и т.4 от ЗПЗП му е отказано изплащането на финансова помощ по СЕПП, поради неспазване - за съответните площи, условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, и е отказано финансово подпомагане по НР2, на основание чл.12,т.3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.., поради неспазени за съответните площи условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
Оспорващият възразил, че нямало основания да се отказва субсидия по СЕПП и НР2 поради това, че при автоматичната проверка при подаване на заявлението за подпомагане нямало открити несъответствия, т. е. всички площи са били допустими, поради което пропуснал срока за подаване на възражение срещу заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013г.Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби.
Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Намерил оспореното писмо и за материално законосъобразно. Последният извод извел от факта, че жалбоподателят заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ парцели общо 6,11ха по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/и по НР2, идентифицирани с номера, находящи се в землището на [населено място], обл.М.. Установил, че със заповед №РД09-840/02.12.2013г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен обновения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“за кампания 2013г., представляващ графична база от данните за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изградена на база актуални ортофото и сателитни карти на територията на страната, която оспорващият не е обжалвал в релевантната част на обхвата на актуализирания специализиран слой площи.Съобразил данните от извършените теренни проверки /и направени фотоснимки от терена/,установяващи, че процесните площи не са поддържани в добро земеделско състояние - до 15 август 2013г. не е извършена коситба - земеделските парцели заявени от жалбоподателя са с НТП - естествени ливади (за косене и/или за паша на животните) и като такива трябва да съответстват на изискванията на национален стандарт 4.1, 4.2 за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, утвърдени със заповед на Министерство на земеделието и храните № РД-09-501/25.07.2013г.,а именно през годината да е извършена минимум една коситба.Съобразил и данните от извършените административни проверки от ДФЗ-РА –за установени като недопустими общо 1,12 ха, а именно: от 0,34 ха за парцел 67667-1158-4-1;0,70 ха за парцел 67667-22-3-1 и 0,08 ха за парцел 67667-257-2-1,всички в землището на [населено място], общ. М. с код 311000 - естествени ливади за косене и/или за паша за животните.
По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че заявените от жалбоподателя за подпомагане (БЗС) по-конкретно земеделски парцели за кампания 2013г. по директните плащания по СЕПП и НР-2 / райони с ограничения различни от планинските/,са както следва:67667-12-4-1 от 0,53 ха в землището на [населено място];67667-22-3-1 от 0,73 ха в същото землище;67667-93-1-3 от 0,88 ха в землището на [населено място];67667-257-2-1 от 0,81 ха в землището на [населено място];67667-274-2-2 от 0,45 ха в землището на [населено място]; 67667-281-1-1 от 0,50 ха в землището на [населено място];67667-282-1-1 от 0,42 ха в землището на [населено място];67667-455-1-1 от 0,17 ха в землището на [населено място];67667-458-1-1 от 0,15 ха в землището на [населено място];67667-493-1-1 от 0,15 ха в землището на [населено място];67667-1124-2-1 от 0,27 ха в землището на [населено място];67667-1158-4-1 от 0,42 ха в землището на [населено място];общо: по 6,11 ха за всяка от двете схеми, съвпадащи с данните от извършените административни проверки .
С оглед на безспорно установеното, че наддекларираната площ е 22,44%, т. е. над 20 %,съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 2 и 4 от ЗПЗП във връзка с чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009г. и чл.12, т.3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", като е санкционирал площи по СЕПП и НР2 и отказал финансово подпомагане за цялата поискана сума по двете мерки.
Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано.
Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал липсата на основания за отказано финансиране само защото при автоматичната проверка при подаване на заявлението за подпомагане нямало открити несъответствия. Той не намира опора в закона, тъй като вследствие на извършените проверки по несъмнен начин е установено наддеклариране в размер на 1,12 ха от общо 6,11 ха декларирана площ.
Тук е мястото да се посочи, че неспазването от страна на административния орган на инструктивния срок по чл.57 от АПК не води до извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила .Известно е, че е съществено само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 11 от АПК.
Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид «неправилно кредитиране» на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Първо-защото заключението на вещото лице, противно на твърдяното в настоящата жалба, не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя/негова дъщеря/,видно от протокол на откритото съдебно заседание - л.95 от делото.
Второ - защото отново противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него напълно съвпадат с извършените административни проверки.
Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т.е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за тези площи.
Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на препращащата разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, ал. 3.Изводите на съда са изцяло съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е налице наддеклариране в размера, посочен по-горе л.77 от делото. В случая, с оглед на конкретния размер на санкционираната площ, е спазен чл.58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009г. на комисията, предвиждащ санкционираната площ да е равна на установената, поради което правилно субсидията не е начислена по тази схема.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и по отношение на отказа от подпомагане по мярка НР2. Възражението на касатора за несъобразяване на оспореното писмо с материалния закон и в тази част е неоснователно, предвид данните от административните проверки и неоспореното заключение по съдебно-техническата експертиза, безспорно установяващо недопустими за подпомагане по НР 2 части от заявените БЗС в посочения по-горе общ размер.Твърденията на земеделският стопанин не държат сметка, че съгласно нормата на § 2 от чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи за въпросната група култури, поради което законосъобразно с оспореното Уведомително писмо му е отказано финансово подпомагане и по тази мярка.
Последният довод-за неправилно присъждане на разноски за ответната страна, без представен от нея списък, не държи сметка, че тази страна е била представлявана от юрисконсулт.
Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т.е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е своевременно заявено и основателно, поради което касаторът следва да бъде осъден да му заплати възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция, представляващо юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. /изм. ДВ бр.28 от 28 март 2014г./за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 26.01.2015г., постановено по адм. д.№ 530/2014 г. по описа на Административен съд - Монтана.
О. Б. У. искането на Мито Г. С. от [населено място], общ.М.,за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА Мито Г. С. от [населено място],общ.М.,,да заплати на Държавен фонд "Земеделие" с адрес [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Особено мнение: