Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на А.-М. К. Б. от [населено място]

против решение № 4227 от 24.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2705/2014 г. по описа на Административния съд - С.-град с доводи, че е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения.

Ответната страна - Областният управител на област С., не изразява становище и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно.

Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение в производството по чл. 6, ал 6 от ЗОСОИ състав на Административния съд - С.-град е отхвърлил жалбата на А.-М. К. Б. против заповед № РД-23-516 от 10.04.2000 г. на Областния управител на област С., с която на основание чл. 6, ал. 1, ал. 5 и ал.8 и чл. 4, ал. 5 от ЗОСОИ е утвърдена оценката, изготвена на основание заповед РД-21-372/20.01.2000 г. за недвижим имот, подробно описан в заповед № РД-21-372/18.03.1999 г. в размер на 23 275 лв. в наследствена квота - 100% за касационната жалбоподателка.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният акт е подписан от компетентния за това орган, съставен е в писмена форма, мотивиран е и има изискуемото законово съдържание. Посочено е, че становището на жалбоподателката, че оценката на обезщетението за 1/2 идеална част от празно дворно място следва да се извърши по "пазарни цени", е неприложимо в настоящото производство по ЗОСОИ поради факта, че самият закон предписва по какъв метод следва да е определена оценката на имота, поради и което утвърдената от Областния управител оценка е съобразена именно със закона. Също така за неоснователни са приети и доводите на Б....