ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1978

гр. София, 25.06.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Е. Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 639 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу определение на Бургаски апелативен съд.

Ищците Г. Д. и И. Д. оспорват жалбата.

Произнасяйки се по жалба на ищците, заместили починалата в хода на първоинстанционното производство ищца Е. Д., и по насрещна жалба на ответника въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил допълнително за сумата 40 000 лв. (общо до размер на 120 000 лв.) предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

По молби на двете страни с обжалваното определение съдът на основание чл. 248, ал. 1 ГПК частично е изменил решението си в частта за разноските за първоинстанционното производство, като е осъдил ответника да заплати допълнително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗЗД в размер на 2789,18 лв. и е намалил присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение от 2640,52 лв. до 1131,65 лв. Отхвърлил е молбите като неоснователни в останалите части.

Частната жалба е неоснователна.

Неоснователно е оплакването за неправилно присъдено допълнително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗЗД, основано на твърдението за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД с оглед твърдяното плащане след постановяване на първоинстанционното решение на присъдения с необжалваната му част размер на обезщетението. Доколкото това плащане следва по време приключването на първоинстанционното производство, същото е неотносимо към въпроса за предпоставките за оказване на безплатна правна помощ именно в това производство.

Неоснователно е и оплакването за неправилно определяне в по-нисък размер на присъдените в полза на ответника разноски за първоинстанционното производство. При постановяване на решението си въззивният съд не се е произнесъл по тези разноски, а доколкото присъденият от първата инстанция по-висок размер не съответства съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на допълнително уважената от въззивния съд част от иска, размерът на така присъдените разноски правилно е коригиран съобразно изхода на въззивното производство.

Накрая, неоснователно е и оплакването по отношение на отхвърленото искане на жалбоподателя за присъждане на разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на ищците. Твърди се в тази насока, че независимо от липсата на нарочен отговор от страна на жалбоподателя, ролята на такъв изпълнява насрещната жалба с оглед съдържащото се в нея изрично изявление същата да се счита и като отговор на въззивната жалба на ищците. Действително в насрещната жалба такова изявление е налице, но в нея не се съдържа каквото и да било становище по доводите и исканията във въззивната жалба на ищците, поради което, независимо от направеното изявление насрещната жалба не може да бъде квалифицирана едновременно и като отговор по смисъла на чл. 263, ал. 1 ГПК.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Потвърждава в обжалваните части определение № 622/16.12.2024 г. по гр. д. № 297/2024 г. по описа на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................