Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по две касационни жалби, на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП и на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], № 30 против решение № 943/28.05.2015 г. на Административен съд Бургас, X. състав, постановено по адм. д. № 706 по описа за 2014 г. на този съд.

Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в следните части

с която е отменен РА №[ЕИК]/19.12.2013 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП – [населено място], в частта, потвърдена с решение № 81/14.03.2014 г. на директора на дирекция "О.", (сега Д”ОДОП”) - [населено място] при ЦУ на НАП, с която на Д. А. О., с [фирма], е определен за внасяне данък по чл.48 ЗОДФЛ за данъчен период 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г. в размер на главница над 8737,18 лв. и лихва над 5575,46 лева; за данъчен период 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. в размер на главницата над 12415,40 лв. и лихва над 6037,44 лeва; за данъчен период 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. в размер на главница над 157,53 лв. и лихва над 58,87 лв. и за данъчен период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на главница над 217,07 лв. и лихва над 58,77 лева с която е осъдена дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на Д. О. сумата от 1629,22 лв., представляваща разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Касаторът релевира подробни оплаквания за отделните данъчни периоди, относно договорите за...