Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба

В. Н. М. против решение № 2356/17.10.2014 г., постановено по адм. д. № 3276/2014 г. по описа на Административен съд-Варна (АС-Варна).

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски.

Ответникът В. П. М. – орган по задържането при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – В. (ОДМВР-В.), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение № 2356/17.10.2014 г., постановено по адм. д. № 3276/2014 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена жалбата на В. М. против Заповед рег. № 497/15.10.2014 г. на В. П. М. - полицейски орган (ПО) при 02 Районно управление „Полиция”, В. (РУП) към ОДМВР-В., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържането му за срок до 24 часа. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 15.10.2014 г. в около 20,10 ч. касаторът е бил в [населено място], пред сграда на [улица], където имало и други хора. Към него се приближил непознатия му К. Т. К. и с поставен на нивото на очите си мобилен телефон, започнал да вика на висок глас „А. М., ела тук да те снимам”....