Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
[населено място], 17,07,2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
В. К. С на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.
ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.
И. Д.
при секретаря Н. Т, като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1351 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.47 т.2 пр. второ и т.4 пр. второ ЗМТА.
Образувано е по иск на М. П. Е., за отмяна на арбитражно решение, постановено на 26.02.2015 год. от Арбитражен съд при БТПП,по арбитражно дело № 349 / 2014 год.,с което са уважени предявените против ищцата от [фирма] обективно кумулативно съединени искове, с правни основания чл.79 ал.1 вр. с чл.327 ал.1 ТЗ – за сума от 1 840,40 лв. – дължима продажна цена по 7 бр. фактури, материализиращи сделки по покупко-продажба, за чието издължаване М. Е. е поръчителствала, както и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването на главницата, в размер на 119,56 лева. Ищцата оспорва наличие на валидно арбитражно споразумение - основание по чл.47 т.2 пр. второ ЗМТА - предвид съдържанието на сключената арбитражна клауза, предоставяща едностранно на ищеца изборно отнасяне на спора пред държавния съд или избрания арбитраж - АС при БТПП - като нищожна, поради противоречие със закона.Кумулативно сочи и основание по чл.47 т.4 пр. второ ЗМТА – ненадлежно уведомяване за арбитражното производство и конкретно – за насрочването на първо открито заседание, след отлагане разглеждането на спора на първата определена дата, по молба на самата ищца.Твърди, че за провелото се на 26.01.2015 год. заседание на арбитражния съд не е била уведомена, вкл. не й е предоставено становището на ищеца по собствения й отговор на исковата молба, поради което и не е организирала защитата си в съответствие със становището на ищеца.
Ответникът – [фирма] – оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени.Противопоставя доводи за редовност в призоваването на страната, но и ирелевантност на този факт, доколкото същата се позовава на неупражнено право на защита по становището на ищеца, депозирано в отговор на собствения й отговор на исковата молба, респ. неупражнено право на защита в рамките на висящото арбитражно производство, макар уведомена за образуването му.В депозираната и съобразена от арбитражния съд писмена защита на същата, обаче, не се съдържат нови възражения или позоваване на неупражнени доказателствени искания, в причинност със становището на ищеца.Според ответната страна основанието по чл.47 т.2 ЗМТА не е прецизирано, доколкото не е посочена правната норма на която арбитражната клауза противоречи, нито съществува приложим правен принцип / аналогичен на принципа за упражнимите само въз основа на изрична законова норма потестативни субективни материални права, каквото правото на иск не е /,от противоречие с който да би била изведена нищожност на арбитражната клауза. Акцентира на свободно формираната от всяка от страните воля за обвързване с арбитражна клауза с това й съдържание, както и на факта, че всяка от страните по договора може да се позовава на същата.
Искът е предявен от легитимирана страна, срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция - арбитражен съд, като е спазен преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, считано от датата на постановяване на арбитражното решение.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното:
Арбитражният съд е обосновал компетентността си със съдържаща се в договор № 13-97/01.08.2013 год. между [фирма] – продавач, [фирма] – купувач и М. Е.,в качеството на поръчител, клауза / т.26 / според която „всички спорове, породени от този договор, имащи връзка с него или отнасящи се до него, вкл. споровете породени или отнасящи се до неговото тълкуване, действителност, изпълнение, прекратяване, разваляне, неизпълнение и заплащане на цени и неустойки, ще бъдат разрешавани, по избор на ищеца, от АС при БТПП - по реда на неговия правилник за ускорени производства или от компетентния дължавен съд „. Няма спор, че ищцата – ответник в арбитражното производство – е била редовно уведомена за образуването му, както и за отложеното по нейна молба – за 26.01.2015 год. – заседание от 03.12.2014 год., съответно е получила искова молба и приложения и депозирала отговор на исковата молба.В същия не е противопоставено възражение за липса на валидно арбитражно споразумение, с оглед правилото на чл.20 ал.1 вр. с чл.19 ал.1 ЗМТА. Страната се е позовала на нищожност на клауза, определяща срок за изпълнение задължението на купувача, с оглед което и на приложимост на чл.147 ЗЗД – погасяване правото на иск на кредитора срещу поръчителя. Твърди, че за насроченото на 26.01.2015 год. заседание на АС не е била редовно уведомена, както и не е получила становището на ищеца по депозирания нейн отговор, впрочем съдържащо единствено правни доводи противопоставени на възраженията на ищцата.Депозираната от нея писмена защита, възползвайки се от предоставената изрично от АС и надлежно съобщена й възможност за това, не сочи неупражнени възражения и доказателствени искания с конкретен предмет, в причинност със съдържанието на депозираното от ищеца в арбитражното производство и настоящ ответник становище и предвид неполучаването му.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Сключената арбитражна клауза не е нищожна, като противоречаща на закона / конкретна правна норма / или на приложим към преценка на действителността й правен принцип.Самото изложение в исковата молба, в обосноваване на основание чл.47 т.2 ЗМТА,е непрецизно и неясно. Доколкото се основава на упражняването на потестативни по характер права единствено въз основа на законово уредена хипотеза, основателни са съображенията на ответника, че последното като правен принцип е приложимо досежно защитата на субективни потестативни материални права, каквото не е правото на иск - потестативно публично процесуално право, изначално упражнимо по волята на страната пред държавен съд, а по споразумение с насрещната - пред арбитраж, като паралелно визирани от законодателя възможности.Въведената изборност в полза на носителя на спорното право / какъвто равностойно би могла да бъде и ищцата / не накърнява предвидените в закона, макар и не при изрично уредена кумулативност възможности, доколкото има правните последици на уговорена по волята на всяка от страните арбитражна клауза под условие – влизаща в действие в случай, че ищецът не избере да отнесе спора си пред съд.Подобна уговорка единствено изключва противопоставимо от ответника, в предявен пред държавен съд иск на противната страна, възражение за неподведомственост, но предметът й не противоречи на закона или добрите нрави и като такъв, съгласно чл. 20а ЗЗД обвързва страните със силата на закон.
Впрочем, дори да би било недействително арбитражното споразумение, ищцата не е депозирала в преклузивния срок по чл.20 ал.1 вр. с чл.19 ал.1 ЗМТА възражение за липса на арбитражно споразумение, поради което ще следва да се приложи фикцията на чл.7 ал.3 ЗМТА за наличие на арбитражно споразумение.Кумулативното прилагане на двете кореспондиращи си разпоредби – чл.20 ал.1 ЗМТА и чл.7 ал.3 ЗМТА - предпоставя извод, че фикцията за наличие на арбитражно споразумение, предвид непротивопоставяне на арбитражното производство в рамките на визирания от закона преклузивен срок, е приложима само при действително достигнали до знанието на страната обстоятелства за образувано срещу същата арбитражно производство, но такъв именно е настоящият случай / подробни съображения по въпроса - в решение по т. д.№ 4668 / 2013 год. на І т. о. на ВКС /.
Неоснователен е и иска, основан на чл.47 т.4 пр. второ ЗМТА. По начало, визираното от страната нарушение не се покрива от никоя от хипотезите на т.4 и конкретно от предл. второ, изискващо ненадлежно уведомяване за образуваното арбитражно производство.Разширително тълкуване на разпоредбата – и при ненадлежно уведомяване за отделни и следващи образуването на производството действия на арбитражния съд и страните – е недопустимо. Видна е волята на законодателя да ограничи атакуемостта на актовете постановени в арбитражното производство до хипотезите на грубо несъответстващи на основни правни принципи и интензивно накърняващи конституционно гарантирани права на страните действия на арбитражния съд, като чл.47 ЗМТА е по начало изключение от правилото за неатакуемост на арбитражните решения и като такова приложимо единствено стриктно.В случая няма спор, че М. Е. е надлежно уведомена за образуваното арбитражно производство, за първото арбитражно заседание, отложено по нейна молба, получила е искова молба и доказателства към същата.Обективно не се и установява накърнено право на защита на страната – поради преклудирана възможност за възражение или доказателствено искане, доколкото същата не се е позовала на пропуск от конкретно естество нито в писмената си защита в арбитражното производство, нито в настоящата искова молба.
Предвид преждеизложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.Макар да е претендирала възмездяване на разноски ответната страна не е доказала понесени такива в настоящото производство.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. Е. против [фирма] иск с правно основание чл.47 т.2 пр. второ и т.4 пр. второ ЗМТА,за отмяна на арбитражно решение, постановено на 26.02.2015 год. по арбитражно дело № 349/2014 год. на АС на БТПП.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: