О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3292

гр. София, 24.06.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова к. ч. гр. дело № 1271 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. И. И., против определение № 156 от 17.01.2024 г. по гр. дело № 2019/2023 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като предмет на делото е иск по чл. 109 ЗС, защитата срещу който изисква високо квалифициран труд и делото се отличава с висока фактическа и правна сложност, като процесуалният му представител е предприел процесуална активност, изразяваща се в подаване на отговор на въззивната жалба. Иска отмяна на определението и изменение на въззивното решение в частта за разноските с присъждането му на претендираното адвокатско възнаграждение в пълния размер от 1800 лева. Претендира разноски и за производството по частната жалба.

Ответникът по частната жалба В. Х. М. е подал писмен от-говор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, навеждайки възражения за нейната неоснователност поради правилно извършената от въззивния съд преценка за основателност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразявайки фактическа и правна сложност и процесуалните действия, извършени от въззиваемия.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна...