О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3308

гр. София, 24.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3562/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5136/01.08.2024 г. на П. Г. Д. и Т. В. Д., подадена чрез адвокат М. П., срещу въззивно решение № 131/04.07.2024 г. по в. гр. д. № 557/2023 г. на Окръжен съд - Ловеч.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да се произнася по факти, чието съществуване за първи път сам е установил при произнасянето си по същество и които не са били въведени като предмет на спора пред въззивната инстанция с въззивната жалба и са били извън предмета на първоинстанционното разглеждане на делото; 2. Възможно ли е съобразно чл. 100 ЗС вр. чл. 111 ЗС и чл. 56 ЗС отказ от запазено вещно право на ползване от неговия заявител да не се извърши в декларация с нотариална заверка на подписа, а да се инкорпорира по мълчалив начин в договор в нотариална форма по чл. 18 ЗЗД за учредяване право на ползване върху вещ – двуетажна жилищна сграда в полза на трети лица и/или от други конклудентни действия на заявителя и да породи...