О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3297гр. София, 24.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, на седми май, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 3482/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6711/2024 г. на „КОМБГ“ ЕООД, гр. Пазарджик, чрез адвокат Ц. М., срещу определение № 295/29.05.2024г. по в. гр. д. № 725/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, касаеща определените в полза на дружеството разноски след уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, релевирано от насрещната страна.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение, с искане за неговата отмяна.

Ответниците по частната жалба М. П. Т. и Г. П. К., [населено място], чрез пълномощника си адвокат М. П. са подали писмен отговор, в който се твърди, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, и е процесуално допустима.

ВКС, състав на II г. о., констатира следното:

С обжалваното определение е изменено решение № 69/06.03.2024г. по гр. д. №725/2023г. на ОС-Пазарджик в частта за разноските като е постановено намаляване на присъдените в полза на община Пазарджик и „КОМБГ“ ЕООД разноски. За дружеството /сега жалбоподател/ разноските, които са осъдени М. П. Т. и Г. П. К., за адвокатско възнаграждение са намалени от 3200 лева на 2000 лева, като е оставено без уважение и искането на „КОМБГ“ ЕООД за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на общо 4100 лева.

Съдът е приел, че с определение № 295/29.05.2024г. по гр. д.№ 725/2023г. е потвърдено решение № 1106/20.10.2023 г. по гр. д. № 3860/2022 г. на Районен съд - Пазарджик, с което са отхвърлени исковете на М. П. Т. и Г. П. К. срещу община Пазарджик за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с площ от 1283 кв. м., адрес: [населено място], общ. П., ул.„*-ма“ №24, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 313, квартал 34, парцел *, съседи: *** ***, ***, *** и ** и срещу „КОМБГ“ ЕООД за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на процесния поземлен имот и за осъждане на ответното дружество за предаване на владението върху него. В полза на ответника „КОМБГ“ ЕООД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева. По подадените от ищците и ответното дружество молби по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта на разноските, с оглед своевременно релевираното от първите възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, а от дружеството - за присъждане на разноските в пълен размер, съдът е постановил обжалваното определение. За основателно е преценено възражението за прекомерност на присъденото в полза на дружеството адвокатско възнаграждение от 3200 лева.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съобразно решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22 съдът не е обвързан от размера посочен в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Поради това, при преценка на фактическата и правна сложност на делото, в случая съдът е счел, че присъдените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като прекомерни следва да бъдат редуцирани. Изводите в обжалваното определение, свързани с приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, съответстват на практиката на ВКС. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. В случая при присъждане на адвокатските възнаграждения, с оглед възражението за тяхната прекомерност, са отчетени фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита. След съобразяване на материалния интерес по иска с правно основание чл.108 ЗС, очертания пред въззивния съд спор, данните за извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд и с оглед Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, е определил размер на адвокатско възнаграждение за защитата по делото, по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя, че не е отчетено релевираното от него право на задържане. То е заявено при условията на евентуалност и касае заплащане не на подобрения и разноски, а на продажната цена, заплатена при търга на продавача – община Пазарджик, което е ирелевантно към защитата по иска с правно основание чл.108 ЗС, предавен от ищците с твърдение, че те са собственици на имота.

По направеното искане за присъждане на разноски от ответниците по частната жалба следва да се посочи, че такива не следва да се присъждат за настоящото производство, тъй като според константната съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 295/29.05.2024г. по в. гр. д. № 725/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: