№620

гр. София, 04.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 4017 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Я., чрез адв. Д. М., срещу въззивно решение № 716 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 822/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 260031 от 07.01.2022 г. по гр. д. № 12192/2020 г. на Районен съд – Пловдив е отхвърлен предявеният от Д. И. Я. против „К. И. И. БГ“ ЕАД иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 5 996,62 лв. – главница, ведно със законна лихва от 28.03.2013 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 489,86 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. – разноски в арбитражното производство, 50 лв. – присъдена държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист на 14.11.2013 г. по т. д. № 7111/2013 г. на СГС, въз основа на решение № 1026/28.03.2013 г. по арбитражно дело № 1026/2013 г. по описа на арбитражен съд „А. Ю. СНЦ и е образувано изп. дело № 2318/2019 г. на ЧСИ К. П..

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Има ли правото съдебният изпълнител да извършва поисканите от взискателя изпълнителни действия, въпреки, че по изпълнителното дело са налице предпоставките за перемпция?“; 2/ „Поискани от взискателя изпълнителни действия след като са налице предпоставките за перемпция, прекъсват ли давността на задължението?“ и 3/ „Извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия след като са налице предпоставките за перемпция, прекъсват ли давността на задължението?“ – относно повдигнатите три въпроса се обосновава приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че произнасянето по тези въпроси е от значение с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото, преоценени на фона на съвременните отношения. Във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът не поставя конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд. Вместо това жалбоподателят излага съображения, че изводите на въззивния състав в обжалваното решение са в противоречие с разрешението по т. 10 от тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответната страна „К. И. И. БГ“ ЕАД, чрез юрк. Н. В., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Посочил е още, че ищцата Д. И. Я. е основала иска си на твърдението, че въз основа на влязло в сила Решение № 1026/28.03.2013 г. по арбитражно дело № 1026/2013 г. по описа на арбитражен съд „А. Ю. СНЦ за исковите вземания в полза на „П. К. Б. ЕООД, чийто частен правоприемник е ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, е бил издаден изпълнителен лист от 14.11.2013 г. по т. д. № 7111/2013 г. на СГС. Въз основа на този изпълнителен лист на 05.02.2014 г. е било образувано изпълнително дело № 1520/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б., с peг. 838, с район на действие СГС, което е прехвърлено на 16.12.2019 г. при ЧСИ К. П. с peг. № 824, с район на действие ПОС под № 2318/2019 г.

Въззивният състав е констатирал, че видно от приложеното по делото пред районния съд копие от изп. д. № 1520/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б., за принудително събиране на вземания на „П. К. Б. ЕООД по изпълнителен лист от 14.11.2013 г. по т. д. № 7111/2013 г. на СГС, издаден въз основа на Решение № 1026/28.03.2013 г. по арбитражно дело № 1026/2013 г. по описа на арбитражен съд „А. Ю. СНЦ, за исковите вземания е образувано изпълнително производство на 05.02.2014 г. Въз основа на молба от 25.09.2018 г. като взискател на мястото на „П. К. Б. ЕООД е конституиран „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, поради прехвърляне на вземането с договор за цесия от 08.08.2018 г. След прекратяването му, по молба на взискателя на 20.08.2019 г. изпълнителното производство е образувано отново при ЧСИ М. Б. по № 3985/2019 г. По молба на взискателя на 22.11.2019 г. изпълнителното дело е било прехвърлено при ЧСИ К. П. и е образувано под № 2318/2019 г.

При тези фактически данни въззивният съд се е позовал на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно който ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е пет години, както и на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, съгласно който давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразил се е и с тълкувателните разяснения в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материалноправния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Въззивният съд е отчел и даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване, съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. В тази връзка е съобразил, че с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Установил е, че така извършената отмяна на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл е цитирал Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г./.

При тези съображения въззивният съд е установил, че по приложеното изп. д. № 1520/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. са извършвани следните действия, прекъсващи давността: образуването на изпълнителното делото с молбата на взискателя от 05.02.2014 г., като е посочил, че от образуването на изпълнителното производство до датата на обявяване на датата на ТР № 2/26.06.2015 г. следва да се приеме, че давност не е текла; със същата молба е поискано налагането на запор върху банкова сметка на длъжника в Банка ДСК; налагането на запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД на 21.02.2018 г., като от банката е получено на 09.03.2018 г. потвърждение за налични две сметки на ищцата – разплащателна и спестовна; молбата на взискателя от 25.09.2018 г. с отправено искане до ЧСИ за прилагане на конкретни изпълнителни способи – искане за насрочване на опис по отношение на движимите вещи в дома на длъжника. Във връзка с горното, въззивната инстанция е намерила, че исковата молба е постъпила в съда на 24.09.2020 г. и към този момент пет годишна погасителна давност за процесните вземания не е изтекла.

По изложените съображения, въззивният съд е приел, че решението на районния съд, с което искът е уважен е неправилно, поради което е отменил същото и вместо него е постановил друго решение по същество, с което искът е отхвърлен.

Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че повдигнатите от касатора въпроси с представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, са свързани с третия въпрос по образуваното тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение, а именно „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“. Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящото дело трябва да бъде спряно /съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до приключване на производството по тълкувателното дело.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р. Б. състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 4017/2022 г. на Върховния касационен съд, III г. о., до приключване на производството по тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: