ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5201
гр. София, 14.11.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Иванова
Членове:Даниела Стоянова
Таня Орешарова
като разгледа докладваното от Даниела С.а Касационно гражданско дело № 20228002104017 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Я., чрез адв. Д. М., срещу въззивно решение № 716 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 822/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 260031 от 07.01.2022 г. по гр. д. № 12192/2020 г. на Районен съд – Пловдив е отхвърлен предявеният от Д. И. Я. против „К. И. И. БГ“ ЕАД иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 5 996,62 лв. – главница, ведно със законна лихва от 28.03.2013 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 489,86 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. – разноски в арбитражното производство, 50 лв. – присъдена държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист на 14.11.2013 г. по т. д. № 7111/2013 г. на СГС, въз основа на решение № 1026/28.03.2013 г. по арбитражно дело № 1026/2013 г. по описа на арбитражен съд „А. Ю. СНЦ и е образувано изп. дело № 2318/2019 г. на ЧСИ К. П..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Има ли правото съдебният изпълнител да извършва поисканите от взискателя изпълнителни действия, въпреки, че по изпълнителното дело са налице предпоставките за перемпция?“; 2/ „Поискани от взискателя изпълнителни действия след като са налице предпоставките за перемпция, прекъсват ли давността на задължението?“ и 3/ „Извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия след като са налице предпоставките за перемпция, прекъсват ли давността на задължението?“ – относно повдигнатите три въпроса се обосновава приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че произнасянето по тези въпроси е от значение с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото, преоценени на фона на съвременните отношения. Във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът не поставя конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд. Вместо това жалбоподателят излага съображения, че изводите на въззивния състав в обжалваното решение са в противоречие с разрешението по т. 10 от тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответната страна „К. И. И. БГ“ ЕАД, чрез юрк. Н. В., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че е предявен за разглеждане по реда на чл.439 ГПК отрицателен установителен иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК. Ищцата Д. И. Я. е основала иска си на твърдението, че въз основа на влязло в сила Решение № 1026/28.03.2013 г. по арбитражно дело № 1026/2013 г. по описа на арбитражен съд „А. Ю. СНЦ за исковите вземания в полза на „П. К. Б. ЕООД, чийто частен правоприемник е ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, е бил издаден изпълнителен лист от 14.11.2013 г. по т. д. № 7111/2013 г. на СГС. Въз основа на този изпълнителен лист на 05.02.2014 г. е било образувано изпълнително дело № 1520/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б., с peг. № 838, с район на действие СГС, което е прехвърлено на 16.12.2019 г. при ЧСИ К. П. с peг. № 824, с район на действие ПОС под № 2318/2019 г.
Въззивният състав е констатирал, че видно от приложеното по делото пред районния съд копие от изп. д. № 1520/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б., за принудително събиране на вземания на „П. К. Б. ЕООД по изпълнителния лист от 14.11.2013 г., за исковите вземания е образувано изпълнително производство на 05.02.2014 г. Въз основа на молба от 25.09.2018 г. като взискател на мястото на „П. К. Б. ЕООД е конституиран „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, поради прехвърляне на вземането с договор за цесия от 08.08.2018 г. След прекратяването му, по молба на взискателя на 20.08.2019 г. изпълнителното производство е образувано отново при ЧСИ М. Б. под № 3985/2019 г. По молба на взискателя на 22.11.2019 г. изпълнителното дело е било прехвърлено при ЧСИ К. П. и е образувано под № 2318/2019 г.
При тези фактически данни въззивният съд се е позовал на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно който ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е пет години, както и на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, съгласно който давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразил се е и с тълкувателните разяснения в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материалноправния институт на погасителната давност. Отчел е, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Констатирал е още, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Въззивният съд е отчел и даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване, съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. В тази връзка е съобразил, че с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Установил е, че така извършената отмяна на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл е цитирал и Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г./.
При тези съображения въззивният състав е установил, че по приложеното изп. д. № 1520/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. са извършвани следните действия, прекъсващи давността: образуването на изпълнителното делото с молбата на взискателя от 05.02.2014 г., като е посочил, че от образуването на изпълнителното производство до датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. следва да се приеме, че давност не е текла; със същата молба е поискано налагането на запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД; налагането на запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД на 21.02.2018 г., като от банката е получено на 09.03.2018 г. потвърждение за налични две сметки на ищцата – разплащателна и спестовна; молбата на взискателя от 25.09.2018 г. с отправено искане до ЧСИ за прилагане на конкретни изпълнителни способи – искане за насрочване на опис по отношение на движимите вещи в дома на длъжника. Във връзка с горното, въззивната инстанция е намерила, че исковата молба е постъпила в съда на 24.09.2020 г. и към този момент петгодишна погасителна давност за процесните вземания не е изтекла.
По изложените съображения, въззивният съд е приел, че решението на районния съд, с което искът е уважен е неправилно, поради което е отменил същото и вместо него е постановил друго решение по същество, с което искът е отхвърлен.
При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
Поставените от касатора въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, са предмет на разглеждане в т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС приема, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите към т. 3 от посочения тълкувателен акт е разяснено, че кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. С посочената задължителна съдебна практика е даден отговор на всички повдигнати от касатора въпроси, като правното разрешение, дадено от въззивния съд, съответства на възприетото в тълкувателното решение, поради което не се установява твърдяното от касатора противоречие. Същевременно доколкото има формирана задължителна съдебна практика, за която касаторът не е обосновал необходимостта от нейното осъвременяване, а съображения в тази насока не са и налице, то разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на ответната страна своевременно поисканите такива за настоящото производство – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4615 от 22.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 14440/2021 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________