Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел – Гражданско сдружение „Хармония” против решение № 296 от 19.01.2015 г., постановено по адм. д. № 8099/2014 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касаторът е обжалвал и допълнително решение № 2939 от 27.04.2015 г., постановено по делото, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 296 от 19.01.2015 г. относно изписване номера на обжалвания административен акт, както е обжалвал и решение № 2940 от 27.04.2015 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение от 25.03.2015 г. отново относно изписване номера на обжалвания административен акт.

Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

О. [], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на район „П.” – Столична община не е изразил становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните:

С първото от обжалваните решения Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Гражданско сдружение „Хармония” против решение СО-117-ПР/2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – С., с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (О.) на инвестиционно предложение – „Складова база за търговия на едро с административна част на три етажа” в УПИ VІ-1068, в кв. 2, в район П., Столична община, като жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] сумата 1000 лв., представляваща направени по делото разноски.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Изводите на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е постановено от компетентния орган съгласно чл. 93, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) и в предписаната от закона писмена форма, като са изложени мотиви за постановяването му, които са обявени публично (чл. 93, ал. 5 от ЗООС). Фактът, че решението на директора на РИОСВ – С., обявено на електронната страница не носи печат, както и дали същото е обявено в деня на постановяването му или на по-късна дата, не обосновава извод за неговата незаконосъобразност

Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В. е информирал компетентните органи по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба за реда и условията за извършване на О. и е представил информацията по чл. 4, ал. 3 от същата наредба. Въз основа на уведомлението компетентния орган е определил, че инвестиционното предложение попада в хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС и подлежи на преценяване на необходимостта за извършване на О., както и за него следва да бъде извършена оценка за съвместимост по реда на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС).

Доводите на касатора за незаконосъобразност на административния акт, тъй като възложителят е направил уведомление за изграждане на складова база, но не е дал информация за състава и характеристиката на химическите вещества, с които ще се извършват дейности, са неоснователни. Видно от характеристиката на инвестиционното предложение е, че складовата част ще бъде организирана като еднопространствено хале с високостелажен склад за хуманни добавки, в чиято периферия ще се намират четири по-малки помещения за продукти, предназначени за животни. Инвестиционното предложение не включва производство, а само съхранение на склад на хранителни добавки, като жалбоподателят не е доказал твърдението си, че в складовата база или административната част ще се извършват дейности с химически вещества.

Д., че не е налице становище за допустимост на инвестиционното предложение от съответната Б. дирекция, също е неоснователен. Инвестиционното предложение не предвижда и не е свързано с водовземане от повърхностни или подземни води, заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти или в съоръжения, които могат да създадат опасност от замърсяване на подземните води, или е пряко свързано с водовземане и/или ползване на воден обект по смисъла на ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ), за да е необходимо такова становище (чл. 4а от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда).

На основание чл. 40, ал. 2 от Наредба за ОС компетентния орган е извършил преценка за допустимостта на инвестиционното предложение. В случая процедурата по О. е съвместена с процедурата по оценка за съвместимостта, като на основание чл. 40, ал. 3 и 4 от Наредба за ОС директорът на РИОСВ - С. е преценил, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона и е взел предвид тази преценка при издаването на решение за преценяване на необходимостта от О..

Неоснователен е доводът на касатора, че не е правен здравен анализ на здравословното състояние на населението. По делото е приложено становище на Столична регионална здравна инспекция, видно от което е, че степента на очаквания здравен риск с реализацията на инвестиционното предложение не се променя. Жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи твърденията му за повишен здравен риск във връзка с реализацията на инвестиционното предложение.

Законосъобразен е и изводът на съда, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон.

Преценката да не се извършва О. съвместена с оценка за съвместимост е направена като са взети предвид критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, чл. 31, ал. 4 и 6 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ), чл. 16 от Наредба за ОС. Взето е предвид, че инвестиционното предложение не попада в територията не защитени зони по смисъла на ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ). Констатирано е, че инвестиционното предложение само по себе си, както и във взаимодействие с други планове, програми и инвестиционни предложения, няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитени зони и природни местообитания, популации и местообитания на видове, представляващи предмет на опазване в защитените зони. Установено е, че инвестиционното предложение попада в регулацията на район „П.” – Столична община и не попада в защитени територии.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в административният акт само формално са посочени законовите критерий. В същият подробно са анализирани критериите по чл. 93, ал. ал. 4 от ЗООС предвид вида и характера на инвестиционното предложение.

Що се отнася до твърдението, че не е ясно какви хранителни и животински добавки ще бъдат съхранявани и продавани, какъв ще е техния състав и допустимо ли е да се съхраняват в едно помещение, то тези факти са относими при регистрацията на склада и издаване на разрешителни за упражняване на съответния вид дейност, но не са относими към преценката за извършване на О..

Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че решението е издадено от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съдът е указал изрично доказателствената тежест на страните, като жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи наличие на твърдените от него факти.

Касаторът обжалва и решението в частта му за разноските, като твърди, че неправилно съдът е приел, че не е направено възражение за прекомерност на разноските.

Настоящият съдебен състав намира, че в тази част решението е неправилно. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 27.11.2014 г. е, че представителят на сдружението е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение макар и неточно формулирано „протестирам за разноските”, по същество става ясно, че се има предвид възражение за тяхната прекомерност. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид факта, че е проведено едно заседание по делото, то заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото следва да се намали на 600 лв.

Касационната жалба срещу постановеното по делото допълнително решение № 2939 от 27.04.2015 г. е неоснователна. С това решение съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение относно изписване на номера на индивидуалния административен акт, а именно вместо № СО-171-ПР/16.07.2014 г. да се чете № СО-СО-117-ПР/16.07.2014 г.

Твърдението, че това решение е недопустимо, тъй като има произнасяне по същата молба с решение № 2940/27.04.2015 г., е неоснователно. Второто допълнително решение, което също е обжалвано от касатора се отнася до постановеното по делото определение от 25.03.2015 г., с което е допуснато предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Ето защо касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба срещу второто допълнително решение № 2940/27.04.2015 г., постановено по делото също е неоснователна. Както бе посочено по-горе с второто допълнително решение е допусната поправка на очевидно фактическа грешка в определение от 25.03.2015 г., с което е допуснато предварителното изпълнение на оспорения административен акт и фактическата грешка е отново относно изписване на номера на обжалвания административен акт.

Твърдението на касатора, че това допълнително решение е нищожно, тъй като от него е невъзможно да се разбере волята на съда, е неоснователно. Съдът е заседавал в законен състав и от съдебният акт е пределно ясно, че волята на съда е да поправи допусната фактическа грешка относно изписване номера на административния акт в постановеното по делото определение, с което е допуснато предварително изпълнение.

С оглед на изложеното обжалваните решения са правилни, допустими и валидни, като не са налице сочените основания за тяхната отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъдат оставени в сила.

Предвид изхода на делото следва да се осъди сдружение с нестопанска цел „Гражданско сдружение Хармония” да заплати на [фирма] сумата 900 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 296 от 19.01.2015 г., постановено по адм. д. № 8099/2014 г. по описа на Административен съд София – град

в частта му

, с която е осъдено сдружение с нестопанска цел „Гражданско сдружение „Хармония” да заплати на [фирма] разноски в размер над 600 лв. (шестстотин лева).

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСТАВЯ В СИЛА допълнително решение № 2939 от 27.04.2015 г. и допълнително решение № 2940/27.04.2015 г., постановени по адм. д. № 8099/2014 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА сдружение с нестопанска цел „Гражданско сдружение Хармония” да заплати на [фирма] сумата 900 лв.(деветстотин лева), представляваща направени разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: