Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт (МП) „П. Б център“, подадена чрез процесуалния му представител юрк. К. Т., срещу Решение № 492 /20.03.2016 г, постановено по адм. дело № 2096 /2014 г, по описа на Административен съд Бургас, поправено поради допусната очевидна фактическа грешка на Решение № 492 /20.03.2017 г, постановено по адм. дело № 2096 /2014 г, по описа на Административен съд Бургас.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
От ответника – [фирма] със седалище [населено място], чрез пълномощника му юрк. В. М., е постъпил писмен отговор, с който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище е изложено и в представените по делото писмени бележки. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на [фирма] срещу Решение № 32-107214 /11.09. 2014 г, на началника на МП „П. Б център“, потвърдено с Решение № 32-120816 /09.10.2014 г, на началника на М.Б.О в първоинстанционното производство административен акт е издаден във връзка с ЕАД 13BG001007Н0020135 /07.07.2013 г, след извършването на повторна проверка на [фирма] и с него административният орган е разпоредил промяна в тарифното класиране в кл. 33, първо и второ подразделение за стоката, допусната за свободно обращение и крайно потребление след осъществен лабораторен анализ – код ТАРИК 2707 99 99 00; определил е размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания; определил е дължимите суми за доплащане: мито (А00) в размер на 578 751,79 лева и ДДС (В00) в размер на 115 750,36 лева. За да извърши претарифиране на стоката, органът се е позовал на заключението на митническа лабораторна експертиза (МЛЕ), с което при анализа на взети проби от продукта е установено, че същият е със смесен въглеводороден състав с преобладаващо тегловно съотношение на ароматните съставки спрямо неароматните. Направен е извод, че внесената стока не се класира в декларирания от дружеството код 2710 19 71, тъй като съгласно забележка 2 към Глава 27 от Комбинираната номенклатура (КН) и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) за позиция 2710 в обхвата й се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно спрямо ароматните, каквато характеристика стоката, предмет на лабораторния анализ, не притежава. Затова за продукта със смесен въглеводороден състав, за който е установено обратното, а именно - ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, органът е приел, че на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за позиция 2707, класирането му следва да се извърши в код 2707 99 99 по КН, а не по декларирания такъв.
За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение материалния закон. Обосновал е извод, че определеният от митническите органи нов код за тарифно класиране не отговаря на химико - физическия състав на продукта. Достигнал е до заключение за неправилно претарифиране на стоката, представляваща тежко масло с нефтен произход с код 2707 99 99, тъй като не е установено по категоричен начин преобладаването тегловно на ароматните съставки спрямо неароматните. Решението е правилно.
Съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, основно и допълнително заключения на съдебно - химическите експертизи и решението, постановено от СЕС по дело С-330/2013 година относно тълкуването на позиции 2707 и 2710 от КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан в ЕАД като „тежки масла, смазочни масла, други масла - предназначени да претърпят специфична преработка”. Изложил е съображения за кредитирането на заключенията на вещото лице относно информацията и изводите, за които са необходими специални знания. Направените фактически констатации съответстват на събраните доказателства.
По делото е установено, че процесният продукт е с нефтен произход и физико - химическите му качества го определят като такъв с код 2710 19 99. Продуктът не отговаря на изисквания на ОБХС към КН за посочения от жалбоподателя код, тъй като не е установено да има каменовъглен произход.
С решението на СЕС е прието, че позиции 2710 и 2707 от КН, тълкувани при съобразяване на забележка 2 от Глава 27 от КН и на Обяснителните бележки към Хармонизираната система, че определящият критерий за класиране на даден продукт в позиция 2707 от КН е ароматните съставки да преобладават тегловно. Обратно, що се отнася до продуктите от позиция 2710 от КН, определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно. Комбинираната номенклатура представлява Приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г.
Със същото решение е прието, че следва да се прави ясно разграничение между понятието „ароматни съставки“ и понятието „ароматни въглеводороди“. Понятието „ароматни съставки“, фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение І към Регламент (ЕИО) 2658/87, изменен с Регламент (ЕО) 1006/2011 трябва да се тълкува като по - широко понятие от понятието „ароматни въглеводороди“.
За да се класира даден продукт в позиция 2707 следва да бъде установено по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не е било установено от събраните по делото доказателства. Митническата експертиза сочи като показател за изпитване - съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат се посочва съдържанието само на ароматните въглеводороди. Изпитването само на съставката „ароматни въглеводороди“ при изготвянето на митническата експертиза не е било спорно по делото.
Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че при определянето на нов тарифен код от митницата не е имало основание да се приеме, че процесният продукт следва да се класира в позиция 2707, тъй като не е установено безспорно превес на ароматните съставки на продукта над неароматните такива. Изследвани са само част от съставките на продукта - ароматните въглеводороди с използване на метод, който изключва изследването на останалите съставки. Това изследване е в противоречие с посоченото по-горе решение на СЕС, според което понятието „ароматни съставки“ следва да се тълкува по-широко от понятието „ароматни въглеводороди“.
След като не са налице предпоставките за класиране на продукта в позиция 2707, не са налице такива и за определянето на подпозицията 9999, както неправилно е приел митническият орган.
Изводът по отношение на неотчетената разлика между „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“ съобразно тълкуването по смисъла на т. 2 от решението на СЕС по дело С-330/2013 година, е законосъобразен и обоснован. При тези данни правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на МП „П. Б център“ за промяна на декларирания код по КН, като издадено в противоречие с материалния закон.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски в писмения отговор на процесуалния представител на ответника, касаторът ще следва да бъде осъден на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, да му заплати юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 200 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 492 /20.03.2016 г, постановено по адм. дело № 2096 /2014 г, по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА Митнически пункт „П. Б център” да заплати на [фирма] сума в размер на 200.00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.