Образувано е по касационна жалба на министъра на труда и социалната политика, чрез пълномощника му - юрисконсулт Шопска, против решение №3931/30.03.2017 г. по адм. дело №11133/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК.

Ответникът: [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител - адв.Б., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя писмени доказателства. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, по жалба на [фирма], е отменил Заповед №324/19.08.2016 г. на министъра на труда и социалната политика, като незаконосъобразна. Със заповедта е прекратена регистрацията на оспорващото дружество с Удостоверение №1520/02.11.2012 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, на основание чл.13, т.2, вр. с чл.15, ал.1, т.3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Разпоредбите предвиждат правомощието на министъра на труда и социалната политика да прекрати регистрацията на едно лице в случаите, в които посредникът има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение на чл.28, ал.3, т.1 и 2 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) /ЗНЗ/ или на чл.6, ал.2, чл.20, 22а, чл.23, ал.1, чл.24, 25, чл.26, ал.1 и 3, чл.27, 29, 30, чл.31, ал.2, чл.32, 35, 36 и 37 от с. закон.

Заповедта е издадена заради установени нарушения на чл.28, ал.3, т.2 ЗНЗ и на чл.32, ал.1 от цитираната по-горе Наредба, за които има издадени и влезли в сила Наказателни постановления /НП/, както следва: НП №20-001259/12.07.2016 г. на директор на Д"Инспекция по труда", гл.Сливен и НП №20-001260/12.07.2016 г. на същия директор.

Съдът, въз основа на представените по делото доказателства, е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като не са налице условията на чл.13, т.2, вр. с чл.15, ал.1, т.3 от Наредбата / посочена по-горе/, за прекратяване на регистрацията на оспорващото дружество, а именно двете наказателни постановления не са влезли в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При установеност на правно релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Предпоставките за прекратяване регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа по чл.15, ал.1, т.3 от Наредбата, е наличие на влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение на чл.28, ал.3, т.1 и 2 ЗНЗ или на чл.6, ал.2, чл.20, 22а, чл.23, ал.1, чл.24, 25, чл.26, ал.1 и 3, чл.27, 29, 30, чл.31, ал.2, чл.32, 35, 36 и 37, срещу ответното дружество. В случая правилно е установено, че към датата на издаване на заповедта, нито едно от двете НП-я не са влезли в сила, защото са били обжалване от ответното дружество пред Районен съд - гр.Н. З, което обжалване е висящо. Висящността на съдебните производства по обжалване и на двете НП-я срещу ответника, към датата на издаване на процесната заповед, обуславя законосъобразност на правните изводи на съда за неприложимост на разпоредбата на чл.15, ал.1, т.3 от Наредбата.

Пред касационната инстанция ответното дружество представя 2 бр. съдебни решения на касационната инстанция - Административен съд Сливен, срещу решенията по адм. дело №373/2016 г. и по адм. дело №55/2017 г., двете на РС-Н. З, с предмет процесните 2 бр. НП-я. От първото е видно, че НП №20-001260/12.07.2016 г. срещу ответника, към настоящия момент още не е влязло в сила, поради отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане, а от второто, че НП №20-001259/12.07.2016 г. срещу ответника, е отменено с решение по адм. дело №55/2017 г. на РС-Н. З, което е оставено в сила с решение №98/14.07.2017 г. по канд.№85/2017 г. на АС-Сливен. Следователно към 19.08.2016 г., когато е издадена заповедта за прекратяване регистрацията на ответното дружество, двете НП-я не са били влезли в сила.

Ето защо като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход по обжалването, на ответника, съобразно направеното искане и доказателства, следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3931/30.03.2017 г. постановено по адм. дело №11133/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение.

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, да заплати на [фирма], с ЕИК [ЕГН],със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], ет. [номер] , ап. [номер]

, представлявано от управителя - И. В. В., разноски за касационната инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.