Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Д., от [населено място], област П., подадена чрез пълномощника адвокат Н. П. против решение № 6691 от 30.05.2017 г. по адм. дело № 7225/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № 8121К-1256/05.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание – уволнение и е прекратено служебното му правоотношение, и са присъдени разноски.
В касационната жалба се навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Претендират се разноски.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез главен юрисконсулт М. С. оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването на Р. Д. срещу заповед № 8121К-1256/05.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание–уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби при образуването и воденето на дисциплинарното производство. Приел е също, че установените дисциплинарни нарушения са във връзка с чл. 6 и чл. 9, ал.3 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, подадени на 17.06.2015г. и в периода 20.07.2015 г. – 31.07.2015 г., и същите са доказани.
Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения и необоснованост на съдебното решение са неоснователни.
Дисциплинарното производство срещу Р. Д.-старши инспектор, началник група „Криминална полиция“ в Районно управление– [населено място] при ОДМВР– П., е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121К – 3080 / 18.09.2015 г., която е допълнена със заповед № 8121К– 3471/22.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи с нови данни за допуснати нарушения. В хода на производството е установено, че на 17.06.2015 г. старши инспектор Р. Д. не е регистрирал съобщение за извършено престъпление от общ характер, подадено от Д. Т., от [населено място], с което е нарушил чл. 6 от Вътрешните правила за организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, с което е допуснал нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 ЗМВР. Въпреки, че заявителският материал не е бил регистриран по него са започнали действия на полицейските органи, които документално не са били обезпечени. В докладна записка рег. № 325р-3528 / 23.06.2015 г. до началника на РПУ – [населено място] старши инспектор Д. е посочил, че няма данни за извършено престъпление от общ характер и е предложил преписката да бъде архивирана. Същата не е била изпратена на компетентната прокуратура, с което същият е нарушил чл. 9, ал.3 от Вътрешните правила за организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер - нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 ЗМВР.За периода 20.07.2015 г. – 31.07.2015 г. Д. е замествал ползващия отпуск началник на РПУ – [населено място] и не е упражнил контрол по отношение на свой подчинен за регистрацията на заявителски материал за извършена кражба на кобила и конче в [населено място], въпреки че случаят му е бил докладван. С действията си той е нарушил служебните си задължения посочени в раздел ІІІ от типова длъжностна характеристика на длъжността началник група „Криминална полиция“ към РУ“Полиция“ при ОДМВР, рег. №У–50021/09.05.2013 г., утвърдена със заповед рег. № 3–3837/27.05.2013 г. по описа на ГДНП – МВР. Нарушението правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган по чл. 194, ал.2, т.2 ЗМВР. Неупражненият контрол по регистриране на съобщението за престъпление от общ характер е създал условия за саморазправа между заявителя и трето лице, вследствие на която последното е починало от нанесения му побой.
Посочените три нарушения на служебната дисциплина са извършени при условията на системност. Съгласно §1, т.22 от Допълнителните разпоредби от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Наведените касационни оплакванията, че в случая се касае за две нарушения и не е налице системност, са неоснователни.
Съобразно установените дисциплинарни нарушения със заповед рег. № 8121к–1256/ 05.04.2016 г. министърът на вътрешните работи е наложил на Р. Д. дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 204, т.1, чл. 194, ал.2, т.1 и т.2, чл. 197, ал.1, т.6 и чл. 203, ал.1, т.14 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) във връзка с чл. 6 и чл. 9, ал.3 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР. Налице е хипотезата на чл.203, т.14 от ЗМВР, тъй като в срока за изтърпяване на наказание по чл.197, ал.1 т.4 от ЗМВР-„забрана за повишаване в длъжност за срок от една година” е установено, че преди налагане на наказанието Д. е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание. С министерска заповед рег. № 8121к-582/ 22.02.2016 г. на старши инспектор Р. Д. е било наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ – на основание чл. 194, ал.2, т.1, чл. 197, ал.1, т.4, чл. 201, ал.1, т.2 и чл. 204, т.1 ЗМВР. Заповедта не е била обжалвана и е породила правни последици.
Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че дисциплинарно наказващия орган е съобразил обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията, последиците от тяхното осъществяване, формата на вината и цялостното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Спазени за сроковете по образуване и приключване на производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност. Жалбоподателят е бил запознат с всички документи, справки и становища от дисциплинарното производство, участвал е в самото производство. Не са налице нарушения на материалноправни разпоредби. Извършените дисциплинарни нарушения са точно установени и правно квалифицирани като за тях са наложени съответстващите по закон наказания, отчитайки наличието на квалифициращият признак системност при извършването им.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78,ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 100,00/сто/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6691 от 30.05.2017 г. по адм. дело № 7225/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение.
ОСЪЖДА Р. В. Д., от [населено място], област П., ЕГН [ЕГН], да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 100,00/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.