Образувано е по касационна жалба на С. В. В. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Т. Я., срещу Решение № 871 от 20.04.2016г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело № 3118 по описа на същия съд за 2015 г.
В касационната жалба и допълнението към нея са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закони и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата като се отмени ревизионният акт. Претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - Директор на дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДД „ОДОП“/ Варна при ЦУ на НАП, в писмена молба, подадена от процесуалния представител юрск. С., оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 10573/13.10.2015 г. по адм. дело № 11031/2014 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1704/09.07.2014 г. по адм. дело № 581/2014 г. по описа на Административен съд Варна и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав с указания, при възприета действителност на ревизионния акт, да се извърши преценка и да се изложат мотиви във връзка с неговата законосъобразност.
При новото разглеждане на делото АС Варна е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на ревизираното лице /РЛ/ С. В. В. против Ревизионен акт /РА/ № 031302669/16.10.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение №809/13.01.2014г. на ДД „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който РА за РЛ са установени данъчни задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 5687,24лв. и лихва за забава върху тях в размер на 1440,05лв.
Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция.
За да постанови решението си по съществото на спора, първостепенният съд на първо място съдът е отчел наличие на основания за провеждане на ревизия по особения ред по смисъла на чл.122, т.2 и т.7 ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи, както и че получените приходи, доходи, източници на финансиране не съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период /2010г./. Обосновано е отчетено спазване на процедурата по чл.122 и сл. ДОПК и съответно наличие на основания за действие на презумпцията по чл.124,ал.2 ДОПК относно верността на фактическите констатации в РД и РА, до установяване на противното при условията на пълно насрещно доказване.
Изводите на съда, потвърждаващи законосъобразността на действията на приходните органи досежно основанията и процедурата по чл.122 и сл. ДОПК – ревизия при особени случаи – не са предмет на касационно оплакване и при служебна проверка за законосъобразност в тази част, не се констатираха пороци на решението на АС Варна.
Спорният въпрос пред АС Варна е бил досежно законосъобразността на изводите на приходните органи относно формиране на приходната част на баланса на физическото лице за 2010г., а именно относно включването в него на разполагаеми суми в размер на 11 500лв.,- заем от [фирма] и 20 000 евро от И. И. като цена по предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място]. Съдът е приел за недоказано получаването и разполагането с тези суми, поради което при формирано отрицателно салдо на паричния поток за годишния период, е възприел за законосъобразни изводите на приходните органи за разликата в салдото като наличие на облагаеми доходи, подлежащи на облагане по реда на чл.48 ЗДДФЛ. Относно изчислението на определения размер на данъка и на лихвата върху него - не се спори.
Именно изводите на съда относно невключване в приходната част на баланса на двете суми като разполагаеми от РЛ за периода, са предмет на касационни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Не се сочат нови доказателства, акцентира се върху различно и съвкупно тълкуване на приетите доказателства и доказателствени средства – експертиза, свидетелски показания.
Постановено решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Приходните органи не са включили в приходната част на паричния баланс за 2010г. сума в размер на 11 500лв., за която РЛ твърди, че е получена от него в заем от [фирма]. РЛ е представило договор за заем от 05.11.2010г. за сумата 11 500 лева със срок на връщане – 30.12.2015г. и 5 броя, издадени от дружеството РКО за изплащане на сумите в общ размер по договор и оборотна ведомост. Приходните органи не приемат, че е налице изплащане на заемната сума, тъй като заемът не е деклариран от РЛ в ГДД за 2010г., не е отразен в ГФО на дружеството за 2010г., освен това е констатирано е разминаване между представения хронологичен регистър на счетоводна сметка 501 за м.11.2010г. и първоначално представената оборотна ведомост за същия период. Изводите на съда са, че не е оборена фактическата констатация на приходните органи, че през 2010г. не са съставяни договор за заем и съответно не е получавана заемна сума. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че презумпцията за вярност на фактическите констатации на приходните органи не е оборена, тъй като частните документи, на които се позовава РЛ и които не се ползват с материална доказателствена сила, нямат достоверна дата и съответно не е доказано, че са съставени през 2010г., а не по-късно и за целите на защитата в ревизионното производство.
Приходните органи не са включили в приходната част на паричния баланс за 2010г. и сума в размер на 20 000евро, за която РЛ, че е получена от него и съпруга му като цена на недвижим имот – апартамент и гараж в [населено място], по предварителен договор от 27.05.2010г., сключен с купувач И. И. И., при обща продажна цена от 100 000евро, от които 20 000 евро платими до 28.12.2010г. и 80 000евро, платими до 31.07.2011г. Представени са с възражението срещу РД писмен предварителен договор и две разписки за предаване и получаване на сумите от 2010г., подписани от страните. Видно от нот. Акт №152 от 26.07.2011г. на нотариус №[номер] с район на действие РС Варна е, че имотите, предмет на предварителния договор са продадени от РЛ и нейният съпруг на купувачи - И. И. и Г. В. /дъщеря на РЛ/ за цена от 68 000евро, за която сума е декларирано, че е пълната продажна цена и за която е поет ангажимент от Банка ДСК ЕАД за предоставяне на кредит. В нот. Акт не е вписан и упоменат предварителен договор или изплащане на суми по такъв. Г. В., в качеството си на свидетел по делото, установява, че приятелят й И. е имал през 2010г. сключен предварителен договор с родителите й за продажбата и им е заплатил лично и на два пъти по 10 000евро. При тези данни първоинстанционният съд обосновано приема, че не е оборена фактическата констатация на приходните органи, а именно – че през 2010г. РЛ не е получило приход в размер на 10 000евро /половината от 20 000евро/, представляващ част от продажна цена на недвижим имот по предварителен договор. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че презумпцията за вярност на фактическите констатации на приходните органи не е оборена, тъй като частните документи, на които се позовава РЛ и които не се ползват с материална доказателствена сила, нямат достоверна дата и съответно не е доказано, че са съставени през 2010г., а не по-късно и за целите на защитата в ревизионното производство. Както предварителния договор, така и разписките към него, не са отразени в официални документи, нямат достоверна дата. Обратното – същите не са отразени, на са упоменати или съобразени в официалния документ – нотариален акт, в който е обективирана сделката за продажба и то при наличие на законово задължение за това с оглед декларацията на страните, съдържаща се нотариалния акт относно крайния размер на покупно-продажната цена. Също така не са събрани достатъчно и годни доказателства за възможността на И. да притежава и да се разпореди със суми в размер на 20 000евро през 2010г. Няма данни за неговите доходи и възможности. Налице са данни за получен от него банков потребителски кредит, но в размер само на 12 000лева и то без да е установено наличие на тегления от сметката на лицето след предоставяне и усвояване на кредита. Изводите на съда са обосновани и досежно възприемане достоверността на показанията на св. В.. Показанията й не са ценени, тъй като е отчетена пряката й роднинска връзка с РЛ и оттам заинтересоваността й от изхода на спора, както и констатираното противоречие между показанията й и събраните официални писмени доказателства.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице, не са допуснати сочените от касатора нарушения. Решението и правилно и следва да се остави в сила.
При този изход от спора съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение се дължат в полза на ответника по касация, представляван от юрисконсулт, представил по делото писмено становище по хода, доказателствата и съществото на спора. В тежест на касатора следва да се присъди сума в размер на 686лева.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо, ВАС, тричленен състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 871/20.04.2016г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело № 3118 по описа на същия съд за 2015 г.
ОСЪЖДА С. В. В. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], да заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на Национална агенция за приходите сума в размер на 686лв. /шестстотин и осемдесет и шест лева/ за юрисконсултско възнаграждение в касационна съдебна инстанция. Решението е окончателно.