Производство по чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от началника на Общинска служба по земеделие – гр. К., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. Ж. против решение №298 от 29.07.2016г. по адм. дело №230/2016г. на Административен съд - Враца, IV състав, с което е отменен изричния отказ на началника на ОСЗ – гр. К., обективиран в писмо изх. № 127 от 23.03.2016г., да заяви и експортира в ИСАК данните съгласно заверената и актуализирана на 01.04.2016г. анкетна карта на Б. Г. В. – А. за ползваните от нея земеделски земи, на правно основание в землището на [населено място], област В. и е върната административната преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване мотивите на решението, както и е осъдена ОСЗ – гр. К. да заплати разноски по делото в размер на 430 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага, че първоинстанционният съд не е съобразил, че обжалваното писмо на началника на ОСЗ има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Твърди, че в разпоредбата на чл.41, ал.6 е определен преклузивен срок за на правните основания за ползване на земеделските земи от 1 октомври до 15 февруари на следващата година, който в случая не е спазен. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Б. Г. В. – А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Д. в писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал.2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Излага, че споделя изводите на съда относно допустимостта на депозираната пред него жалба, тъй като отказът на началника на ОСЗ – гр. К. да извърши определено действие, като заяви променените изходни данни в ИСАК, за ползваните от нея на правно основание земеделски земи в землището на [населено място], обл. Враца представлява отказ за извършване на вид административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК. Смята, че административният орган не е анализирал и приложил разпоредбата на чл. 41, ал.1 от ЗПЗП - земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл. 38а, ал. 1, когато са регистрирани съгласно чл.7 и когато ползват на правно основание земеделските площи, които заявяват за подпомагане. Излага, че ОСЗ като не е заявила променените и актуализирани данни в ИСАК, в съответствие с изискването на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, е извършила нарушение на дължимото правно поведение. Твърди, че административният орган е бил длъжен да извърши услугата след като жалбоподателят се е регистриран като земеделски стопанин, съгласно приложената анкетна карта, считано от 29.02.2016 г. и е представил актуализирана анкетна карта от 01.04.2016 г., а искането е направено в срока по чл.11, ал.2 от Наредба № 3/1999 г. за актуализиране на информацията във връзка с настъпили промени по чл. 7, ал. 1 от същата наредба., които да бъдат отразени в ИСАК.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК касационната жалба е неоснователна.

С решение №298 от 29.07.2016г. по адм. дело №230/2016г. на Административен съд - Враца, IV състав, е отменен изричния отказ на на началника на ОСЗ – гр. К., обективиран в писмо изх. № 127 от 23.03.2016г., да заяви и експортира в ИСАК данните съгласно заверената и актуализирана на 01.04.2016г. анкетна карта на Б. Г. В. – А. за ползваните от нея земеделски земи, на правно основание в землището на [населено място], област В. и е върната административната преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване мотивите на решението, както и е осъдена ОСЗ да заплати разноски по делото в размер на 430 лева. Съдът е приел, че се отнася до административен акт по смисъла на чл.21, ал.4 от АПК, с който е отказано извършване на административна услуга - регистрация на договори за преаренда и наем и искане да бъде заверена актуализираната анкетна карта като бъдат променени изходните данни в ИСАК при следващия експорт на данни. Съдът е посочил, че оспореното писмо не отговаря на изискванията за форма на ИАА (чл.59, ал.2, т.5), тъй като липсва ясно изразена воля на административния орган и конкретно разпоредени правни последици във връзка със направеното искане, което представлява съществено нарушение и е основания за отмяна на акта, съобразно чл.146, т.2 от АПК.Съдът подробно е посочил правомощията на административния орган по повод провеждане на това производство и е приел, че отказът неправилно е обоснован с разпоредбата на чл. 41, ал.6 от ЗПЗП, според която регистрирането на правните основания за ползване на земеделските земи се извършва в ОСЗ по местонахождение в срок от 1 октомври до 15 февруари на следващата година, тъй като земеделският стопанин е бил регистиран на 29.02.2016г., което е след срока визиран в приложената от органа законова разпоредба. Правилни са изводите на съда по отношение приложението на чл.12, ал.1 от Наредба № 3/29.01. 1999г., съгласно която “при всяко подаване на анкетна карта с анкетни формуляри и на заявлението по чл.11, ал.3 данните се отразяват в регистъра“ при което промяната в обстоятелствата поискани с изрично заявление вх. № 123/22.03.2016г. от страна на земеделския стопанин е следвало да бъде извършена от ОСЗ - гр. К..

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл.209, ал.1, т.3 от АПК.

Настоящият съдебен състав приема доводите на касатора за неоснователни.

От доказателствата по делото се установява, че със заявление вх. № 378/22.03.2016г. от Б. Г. В. – А. е поискано извършване на административна услуга – регистрация на договори за преаренда и наем, както и заверка на актуализираната й анкетна карта и промяна на изходните данни в ИСАК при следващия експорт на данни. По това искане съответния административен орган е постановил изричен отказ с писмо изх. № 127 от 23.03.2016г. Издаденият акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.4 от АПК и е налице бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от законова норма по смисъла на чл. 256-257 АПК. Първоинстанционният съд правилно е разгледал приложението на §8 от ПЗР на АПК, като правилата на кодекса се прилагат и в производството по извършване на административни услуги, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В съответствие с чл.41, ал. 1 от ЗПЗП земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл. 38а, ал. 1, когато са регистрирани съгласно чл. 7 и когато ползват на правно основание земеделските площи, които заявяват за подпомагане, а съобразно чл.41, ал.3 от ЗПЗП кандидатите за подпомагане по ал. 1 подават заявление по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година, след регистриране на правните основания за ползваните от тях земеделски площи в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите, а правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието, храните и горите.

В случая ОСЗ – гр. К. е заверила актуализираната анкетна карта за регистрация на земеделския стопанин, но не е заявила променените и актуализирани данни в ИСАК, в съответствие с изискването на чл.12, ал.1 от Наредба № 3/29.01.1999г. В процесния случай ОСЗ, качеството на орган по регистрация, при наличие на правно основание по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗПЗП за ползване на заявените земеделски площи от кандидатите за подпомагане, е следвало да въведе информацията чрез специализирания софтуерен продукт в ИСАК.

Неоснователни са възраженията на касатора, че заявителят за извършване на административна услуга се е регистрирал като земеделски стопанин на 29.02.2016г, което е след изтичане на преклузивния срок на чл.41, ал.6 от ЗПЗП за регистриране на правни основания – от от 1 октомври до 15 февруари на следващата година. Последният срок е неприложим в случая, тъй като земеделският стопанин се е регистрирал като земеделски стопанин съгласно регистрационната карта на 29.02.2016г., тоест след изтичането му. Административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредба № 3/29.01. 1999г., съгласно която при всяко подаване на анкетна карта с анкетни формуляри и на заявлението по чл.11, ал.3 данните се отразяват в регистъра. Като е отказал въвеждането на данните по актуализираната анкетна карта в регистъра на ИСАК, административният орган е допуснал нарушение на посочените материалноправни разпоредби, поради което съдът правилно е отменил оспорения отказ като незаконосъобразен и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на събраните по делото и направил правилни правни изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №298 от 29.07.2016г. по адм. дело №230/2016г. на Административен съд - Враца, IV състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.