Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. и Д. С. Д., от [населено място], като наследници на починалия в хода на производството С. Л. Д., подадена чрез пълномощника адвокат Г. И. срещу решение № 213 от 03.05.2016 г. по адм. дело № 598/2012 г. на Административен съд Плевен, с което е отменено разпореждане № 64/02.02.2012 г. на Ръководител "ПО" при НОИ РУСО - Плевен, делото е върнато като преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на решението и е отхвърлено искането на С. Д. за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - директора на ТП на НОИ [населено място] чрез ст. юрисконсулт Т. в писмено становище изляга доводи за неоснователност на касационните оплаквания.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Плевен е отменил разпореждане № 64/02.02.2012 г. на Ръководител "ПО" при НОИ РУСО - Плевен, върнал е делото като преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на решението и е отхвърлил искането на С. Д. за присъждане на разноски. За да постанови това решение съдът е приел, че с оглед на влязлото в сила решение за отмяна на решение № 90/26.02.2012 г. на директора на ТП на НОИ и дадените задължителни указания от ВАС определеният с оспореното разпореждане размер на на инвалидната пенсия не се основава на действително определената за периода степен на трайно намалена работоспособност. Решението е правилно.

След връщане на делото от ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия, предмет на оспорване в настоящето производство е разпореждане № 64/02.02.2012 г. на Ръководител "ПО" при РУСО - Плевен, с което на...