Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” срещу решение № 983 от 16.05.2016г., постановено по адм. дело № 3014/2015г. по описа на Административeн съд – гр. П., с която е отменен, по жалба на [фирма], ревизионен акт /РА/ № Р-16001614003335-091-001/14.08.2015г. в частта, в която е потвърден с Решение № 836/28.10.2015 г. на директора на дирекция “ОДОП” относно допълнително начислен ДДС за данъчен период м.07.2011 г на стойност 24679,00 лв., ведно с лихви в размер на 10 089,43 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушения, които съдът квалифицира като касационни основания по чл. 209, т.3 АПК - нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Касаторът счита, че решението е немотивирано и че съдът неправилно не е приложил чл. 6, ал.3, т.1 ЗДДС, а вместо това е счел, че изплащането на дружествен дял в натура не съставлява облагаема доставка. Поради това касаторът моли решението да бъде отменено, а жалбата на [фирма] – отхвърлена изцяло.Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът – [фирма] чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като твърди, че същата е неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд – Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отмени РА, Административен съд Пловдив е приел, че между съдружниците е сключена многостранна сделка, като престацията по нея не съставлява облагаема доставка, тъй като не представлява независима икономическа дейност; не е налице и насрещна престация, за да може една доставката да бъде определена като облагаема. Освен това съдът е отчел, че част от животните – телета, са родени във фермата на дружеството и за тяхното придобиване не е ползван данъчен кредит, за разлика от останалите животни – крави и бик, придобити чрез ВОП през м. 06.2010г.

Решението е правилно.Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата и е направил обосновани фактически изводи. Въз основа на вярно установените факти правилно е приложен материалният закон.

Правилно са счетени за незаконосъобразни изводите на органите по приходите, че плащането на дружествения дял на напускащия дружеството съдружник под формата на стоки представлява облагаема доставка на стоки по смисъла на чл. 12, ал.1 вр. чл. 6, ал.3 ЗДДС в редакцията им към 29.07.2011г.

Разпоредбата на чл. 6, ал.3, т.1 ЗДДС е неприложима, защото изплащането на дружествения дял в натура не представлява отделяне или предоставяне на стоки по смисъла на разпоредбата. За да бъде една доставка облагаема, тя трябва да попада в предметния обхват на ЗДДС.При осъществяване на дейност извън рамките на независимата икономическа дейност на стопанските субекти, те не действат в качеството си на данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3 ЗДДС. Притежаването на дружествени дялове в общия случай не представлява икономическа дейност. Налице е трайна практика на Съда на Европейския съюз, че получаването на дивиденти не влиза в обхвата на облагането с ДДС. Същата правна логика важи и при изплащането на дружествен дял на напускащ съдружник, защото, независимо дали е в пари или е в натура, то е резултат от вътрешен акт на съдружниците и не е част от независимата икономическа дейност на търговското дружество, а представлява уреждане на имуществените отношения между съдружниците. Дружественият дял не се явява насрещна престация за извършена доставка на стока или услуга от лицето, което го получава и съответно не би могъл да бъде данъчна основа на облагаема доставка. Получаването му е резултат от обстоятелството, че напускащият съдружник реализира имуществените си права като собственик на част от капитала на дружеството, като получава при напускането си полагаемата му се част от капитала.

Обстоятелството, че за част от стоките, послужили за изплащане на ликвидационния дял, е ползвано право на данъчен кредит, е основание за корекция по реда на чл. 79, ал.1, ал.4 и ал.6 ЗДДС само във връзка с тези стоки, а не за допълнително начисляване на ДДС върху стойността на целия ликвидационен дял.

Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лв, предвид чл. 9, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 983 от 16.05.2016г., постановено по адм. дело № 3014/2015г. по описа на Административeн съд – гр. П..

ОСЪЖДА дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] съдебни разноски в размер на 1200 лв. Решението не подлежи на обжалване.