Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е две касационни жалби срещу Решение № 255 от 16.02.2017г., постановено по адм. дело № 3061/2015г. по описа на Административен съд – Варна.

К. Д на Дирекция „ОДОП”- Варна обжалва визирания съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000814003328-091-001/26.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 431/14.09.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП относно установените на В. Г. И. от [населено място], обл. Д. данъчни задължения по ЗДДФЛ както следва : за д. п. 2011 г. - над размера от 384.06 лв. и лихва за забава над размера от 123.51 лв. ; за д. п. 2012 г. - над размера от 891.82 лв. и лихва за забава над размера 89.18 лв. ; по КСО : за 2011 г.- главница над размера от 683.62 лв. и лихва за забава над размера от 219.85 лв. ; за 2012г. главница над размера от 158.74 лв. и лихва за забава над размера от 34.77 лв.; по ЗЗО - за 2011 г. - главница над размера от 307.25 лв. и лихва за забава над размера от 98.81 лв. ; за 2012 г. - главница над размера от 71.35 лв. и лихва за забава над размера от 15.63 лв.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е кредитирал представеното банково удостоверение за изтеглени от А. И. суми в брой през 2011г. В резултат на това той погрешно е приел, че сумата следва да се включи в приходната част на паричния поток...