Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. М. Р. от [населено място],срещу решение № 5424/27.07.2016 г., постановено по по адм. дело № 7916/2015г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба срещу Решение № Ж-66 от 07.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта, с която за негова сметка да бъде изместена кабелна касета, монтирана на гараж №1 в пространството с гаражна клетка №111, находящи се в [населено място], [улица], съгласно дадени на [фирма] задължителни предписания.

В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК с основни съображения, че съдът неправилно приел обжалваното решение на КЕВР за правилно, въпреки че изместването на електрическо съоръжение въобще не следвало да се извърши за сметка на възложителя на строителството-в случая жалбоподателя, тъй като това е в пълно противоречие с чл.73 от ЗУТ,още повече, че по отношение на процесния обект нямало учредено сервитутно право съгласно чл.193 ал.1 от ЗУТ, което при действието на § 26 от ПР на ЗЕ да е запазило действието си. На следващо място касационният жалбоподател сочи, че съдът неправилно приел за иррелевантно обстоятелството дали законосъобразно е монтирано процесното ел. съоръжение, респ. че нямал правомощия в рамките на това оспорване да се произнасе по гражданско правни въпроси, вкл. тези за законността на поставеното съоръжение.По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение и за изменяване на решението на КЕВРв обжалваната част. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. И. и в писмена защита, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за защита пред ВАС-за юрисконсултско възнаграждение .

Заинтересованата страна- [фирма], не изпраща представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.Счита решението за неправилно по съображения, че е постановено при несъобразяване с материалния и процесуалния закон.Намира, че в производството пред КЕВР, а и в производството пред АССГ, [фирма] не е доказало, че монтирането на разпределителна кабелна касета, тип ПВЦ-4 с ГЕТ,част от електроразпределителната мрежа /по аргумент на § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ/ и собственост на [фирма], е извършено на валидно правно основание, поради което и дадените задължителни предписания на Комисията счита за несъобразени с разпоредбите на чл. 73 от ЗУТ и чл. 10 ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.Преценява за незаконосъобразен и извода на съда, че изместването на ел. съоръжение за сметка на възложителя на строителството е в съответствие с хипотезата на чл.73 от ЗУТ, тъй като представената по делото декларация /л.93 по делото/ е в незаверено копие и не е идентична с текста на чл. 193, ал. 1 ЗУТ. Предлага обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт-в обжалваната част.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и чл.22 ал.1 т.1 от ЗЕ и е образувано по жалба на Х. Р., подадена против решение № Ж-66 от 07.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта, с която за негова сметка да бъде изместена кабелна касета, монтирана на гараж №1 в пространството с гаражна клетка №111, находящи се в [населено място], [улица], представляващи УПИ [номер] , кв. [номер]

, съгласно дадени на [фирма] в решението задължителни предписания.

Съдът счел за неоснователни доводите на жалбоподателя. Приел, че оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 22 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/, в изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел.

До този извод стигнал като съобразил писмените доказателства по преписката, от които установил, че оспорващият е собственик на гаражна клетка №1 на посочения по-горе адрес, върху който обект е монтирана разпределителна кабелна касета, представляваща електроразпределителна мрежа по смисъла на §1 т.22 от ДР на ЗЕ, собственост на [фирма].Установил, че на 06.03.2015г Хр.Р. поискал от това дружество да измести поставената върху гаража му касета, предвид предстоящи строителни дейности. След отказа на дружеството Х. Р. подал жалба до КЕВР, която се произнесла по искането за изместване на електрическо съоръжение, като постановила, че след одобряване на необходимите проекти и след сключване на споразумение с [фирма],дружеството следва да предприеме действия за изместване на кабелна касета, монтирана на стената на гараж № 1 в пространството с гаражна клетка № 111,находящи се в [населено място], представляващи УПИ [номер] , кв. [номер]

, като действията следва да се извършат за сметка на възложителя на новото строителство.

Съдът приел, че КЕВР законосъобразно е преценила сезиращата я жалба за основателна, респ. и за правилност на дадените задължителни предписания съгласно чл.149 ал.7 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.Извел решаващ извод, че изместването на електрическото съоръжение следва да се извърши за сметка на възложителя на строителството съобразно изричната норма на чл.73,ал.1 от ЗУТ.По отношение на представената по делото декларация, че на осн. чл.193 ал.1 от ЗУТ за процесния обект Р. е учредил сервитутно право, което при действието на § 26 от ПР на ЗЕ е запазило действието си приел, че е е ирелевантна в случая, предвид императивната разпоредба на чл.73 от ЗУТ,че когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка.Така обосновал извод, че без значение дали има учредено сервитутно право, разходите по преместването на изградена ел. съоръжение са за сметка на възложителя на строителството.Допълнителен аргумент намерил и в нормата на чл. 67 ал.3 от ЗЕ,че операторите на преносни и разпределителни мрежи ползват безвъзмездно части от сгради и прилежащите им поземлени имоти за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ.

По основните възражения в сезиращата го жалба съдът преценил за неотносимо към производството по разглеждане на жалби на клиенти по реда на чл.22 ал.1 т.1 от ЗЕ обстоятелството дали електрическото съоръжение е монтирано законосъобразно, тъй като предмет на обсъждане от КЕВР в този случай е спазването на материално правните норми във връзка с осъществяваната от заинтересованото дружество на лицензионна дейност, както и че не може в рамките на това оспорване да се произнесе по гражданско - правни въпроси, вкл. тези, свързани с законността на поставеното съоръжение.Формирал решаващ извод, че КЕВР-в оспорената част, е постановила законосъобразно решение. По тези съображения отхвърлил жалбата. Така постановеното съдебно решение е правилно.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределена правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.Правилно е съобразено и че оспорващият не е доказал твърденията си в жалбата, включително по отношение на спора по чл. 109 ЗС.

Неоснователни са и аргументите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение не е обосновано. Противно на твърдяното, съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които мотивирал.Съобразил и практиката на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона .

Неоснователни са твърденията, че обжалваното решение е издадено при несъобразяване с приложимия материален, предвид следното:.

На първо място съдът правилно приложил чл.73, ал.1 от ЗУТ, съгласно който когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж, както и че в случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и специализираните схеми към тях проводи и съоръжения, средствата за новото строителство са за сметка на възложителя.

Съдът осъществил правилна преценка, че в случая намира приложение и специалната разпоредба на чл.10 ал.2 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи - в относимата редакция, че когато при проучването се установи, че присъединяваният обект и/или съоръженията за присъединяване засягат съществуващи електрически съоръжения, изместването им се извършва от и за сметка на клиента след сключване на договор и одобряване по реда на ЗУТ на съгласуваните проекти със съответния мрежови оператор, ако засегнатите съоръжения принадлежат към съответната електрическа мрежа/какъвто е настоящият случай/,или са електрически съоръжения за присъединяване на обекти на производител или клиент на електрическа енергия, собственост на трето лице, и са изградени по реда на ЗУТ.

Иначе казано, в решението на компетентния независим специализиран държавен орган - КЕВР правилно е посочена предвидената в закона възможност за преместване на кабелната касета в съответствие с разпоредбите на чл. 73, ал. 1 от Закон за устройството на територията (ЗУТ) и чл. 10 ал.2 от Наредба № 6 / 24.02.2014г за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съгласно които при строеж, засягащ съществуващи електрически съоръжения, изместването на последните се извършва от и за сметка на възложителя след одобряване по реда на ЗУТ на съгласуваните проекти с преносното или съответното разпределително предприятие.

В този смисъл и решение № 4066 от 22.03.2013 г. по адм. д. № 9623/2012 г., ІV отд. на ВАС по идентичен казус, оставено в сила с решение № 13109 от 10.10.2013 г. по адм. д. № 6848/2013 г., 5 чл. с-в на ВАС ВАС,

С оглед гореизложеното, по следващото възражение в настоящата жалба настоящият състав намира, че в случая правилно са приети за неотносими доводите на жалбоподателя за «незаконност» на процесното съоръжение, респ. и дали е учредено валидно сервитутно право.Твърденията на представителя на ВАП досежно валидността на представената на л.93 от делото декларация, по аргумент от чл. 218 ал.1 АПК, са извън предмета на касационната проверка.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон - в случая ЗЕ, ЗУТ и Наредба № 6 /24.02.2014г.,издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, сега КЕВР.

Предвид горното и противно на твърденията в касационната жалба, релевантните по делото факти досежно оспореното решение на КЕВР не обективират наличие на предпоставка за приложимост на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че жалбата срещу атакуваното пред АССГ решение правилно е оставена без уважение.

Обжалваното съдебно решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5424/27.07.2016 г., постановено по по адм. дело № 7916/2015 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Х. М. Р. с адрес [населено място], да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, сумата сумата 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.