Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила решение № 6828 от 20.05.2013г., постановено от Върховния административен съд, Трето отделение, по адм. д. № 2732/2013г., с което е оставено в сила решение № 229 от 29.11.2012г., постановено по адм. д. № 74/2012г. по описа на Административен съд отм. а Загора. Искането е предявено от М. Д. П. от [населено място], която заявява, че е подадено във връзка с постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС и твърди, че двете съдебни решения са в противоречие с постановеното тълкувателно решение и със справедливостта. С писмена молба от 27.06.2017г. искателката е уточнила, че правното основание за претендираната отмяна на влязлото в сила решение е чл. 239, т. 3 от АПК и изразява становище, че в категорията "акт на съда" се включват и тълкувателни решения, като се позовава на решение № 419С от 14.12.2012г. на Върховния касационен съд. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът - Национална агенция по приходите оспорва искането за отмяна чрез упълномощен юрисконсулт В., който с писмено възражение изразява становище за отхвърляне на молбата за отмяна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния администратиген съд намира, че искането за отмяна е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал.2, предложение първо от АПК, доколкото искателката сочи като основание за отмяна Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено от ОСС от І и ІІ колегия на Върховния административен съд.

Разгледано по същество искането на М. Д. П. е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

С атакуваното решение № 6828 от 20.05.2013г., постановено по адм. д....