Производството е по реда на чл.237-244 АПК.

Образувано е по искане на М. А. С. от [населено място] за отмяна на решение № 14105 от 21.12.2016 г. по адм. д. № 12352/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 4406 от 24.06.2015 г. по адм. д. № 737/2013 г. на Административен съд София-град. След направеното уточнение на искането от адвокат А. Ч., назначен за служебен защитник на основание чл.26, ал.1 ЗПП, според уведомително писмо № 19633/2017 г. на председателя на Софийската адвокатска колегия, че искането за отмяна е с правно основание в чл.239, т.1 АПК. Към него е приложена декларация. В направеното уточнение на искането се твърди, че новото писмено доказателства е от съществено значение за делото. То не е било известно на страната и тя не е знаела за него, поради което не е било представено пред съда и не е било включено в доказателствения материал при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. По изложените съображения се моли, искането да се уважи.

Ответната страна – министърът на културата, който е редовно призован, не взема становище.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за допустимо. То е направено от страна за която решението чиято отмяна се иска е неблагоприятно, в срока по чл.240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

С решение № 4406 от 24.06.2015 г. по адм. д. № 737/2013 г. Административен съд София-град е отхвърлил предявените от М. А. С. срещу Министерството на културата два иска, съответно за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5 497 218 лв., подробно индивидуализирани според субективно съединените искове и за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. Исковете са били предявени с правно основание в чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а...